Стивън Кинг : Тъмната кула

"Устното слово ограничава вътрешното слово, което се съдържа в мълчанието. То никога не може да го обхване и да го изрази по абсолютен начин. Затова мълчанието често е в състояние да изрази повече неща, отколкото словото” (Георгиос Мандзаридис).

Хората — Гералт обърна глава — обичат да измислят чудовища и страшни истории. Тогава започва да им се струва, че самите те не са толкова чудовищни. Докато се напиват до смърт, лъжат, крадат, спят с жените на старейшините си, уморяват от глад стариците, утрепват с брадви хванатите в курника лисици ил...

Това се казва мърчандайз! Ще се очовечим, ей!

Хубава корица!
Подкрепям смелостта за поява на повече издания с твърди корици. Въпреки цената ценителите ще ги предпочитат.

Депресия по български:
Когато вече и чуждото нещастие не ви носи радост...

И още
Тройка по български:
Един прави секс-двама му дават акъл.

"Опитите позитивното мислене да бъде вменено като основна рецепта за щастие са опасни, защото могат да направят хората плитки, ограничени и еднакви." "Какво би направила Ана Каренина, ако беше тренирала ума си да възприема и предефинира нещата само в положителна светлина. Какво ли би било посланието...

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда приличен,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Живко Колев

Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.


И на мен Еклесиаст ми е една от любимите

Повечето хора не търсят доказуеми истини. Както сама отбелязахте, истината често се придружава от силна болка, а малцина са онези, които се стремят към болезнени истини. Хората се нуждаят по-скоро от красиви, утешителни истории, които привидно дават някакъв смисъл на живота им. Харуки Мураками - 1Q84

Понякога гледам двора, но вместо запустението, го виждам такъв, какъвто беше преди. Гладко окосен, плосък като длан, а ти пиеш вода. Или обърканият ти детински поглед, когато видиш, че за една нощ са пораснали милион глухарчета. Лозето, когато все още беше лозе. Ние, когато все още бяхме ние. Иначе ...

В някой друг живот ще живеем в къща. Ако е студено, ти ще ме прегръщаш. Ще се запознаем в детската градина. Няма да допуснем пак да се разминем. Ще сме закопчани. Ще сме заварени. Нито аз без тебе. Нито ти без мене. Ще си бъдем свои, любовта ни – цяла. А сега какво е? Аз съм те живяла отдалеч, накра...

Той е пичът около четирсет, който няма как да бъде с мене. И защо изобщо си го мисля и намеквам, че ми е студено. Браво на жена му, че го глади. Вижда се, добра е. И умее. С тези дрехи е направо сладък. Във момента мисли ли за нея? Толкова е хладна тази риза, бяла, като мярната насън. Той е пичът ок...

„- Ама хич ли не те е страх? – попита Аюми. – От кое да ме е страх? – Как от кое? Ами ако пътищата ви никога не се пресекат? Случайна среща, разбира се, не е изключена и искрено се надявам, че ще се случи. Честно ти казвам – заради самата теб. Но реално погледнато, би следвало да отчетеш, че съществ...

- Да. В живота някои неща са поправими, а други не. Времето например. То не може да се върне назад. Нали? Кимнах. — Отмине ли времето, разни неща се втвърдяват. Като цимент в кофа. И тогава човек не може да се върне обратно. Тоест, искаш да кажеш, че циментът, в който си се превърнал, се е втвърдил ...

"Пазачът на фара" на Камила Лекберг е голяма боза. Снощи я дочетох и ме хвана яд за изгубеното време. Фен съм и заради начина на писане, атмосферата на Фелбака и готините персонажи, които са едни и същи в книгите й. Тук крими фабулата беше боза, ама рядка. Дано "Бавачката на ангели" е по-добре, защо...

Някой винаги чака някого, а другия никога не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка. Рей Бредбъри Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придоби...

Робърт Хайнлайн-"Няма да се уплаша от злото"

„Не е ли по-добре всеки от нас да съхрани скрито желанието си да види другия, без да го осъществи? Така надеждата в сърцата ни няма да умре. Ще си остане дребно, но жизненоважно пламъче, което топли душите ни. Пламъче, което да държиш в шепите си, за да не го угаси вятърът – пламъче, което бурните в...

Не са споменати по-горе, затова като скромен фен на НФ държа да отбележа сравнително нови неща (не от миналия век :Р), които са ми харесали :
- Паоло Бачигалупи - "Момиче на пружина" и "Водосрез";
-Робърт Чарлс Уилсън - "Ускорение" и "Хронолитите"

Александър Чакъров-Кървави разкази, Ян Мартел - Високите планини на Португалия и Паоло Бачигалупи -Водосрез