Най-поразяващите сцени у Кинг

[Spidy]

Е, кои са моментите, в които сте настъхнали най-силно, докато сте чели Кинг. За сега се сещам за секса с Бевърли, изнасилването на детето в "Библиотечна полиция" и изброяването на имената от Роланд, когато е точно пред Кулата. Иначе във всяка книга има по много такива моменти, но тук искам да извадим най-внушителните

[deadface]

Не си спомням конкретни моменти, защото съм чел повечето книги на Кинг преди години, но най-много съм се стряскал, докато съм чел "То", "Гробище за домашни любимци", "Тъмната половина", "Сияние", "Сейлъм'с Лот".

[NoLabel]

МАМКА МУ ШИ.... Ох, изтрих си цялото мнение. Както и да е.

Исках да кажа, че в тази тема, няма да е зле първо да пишете заглавието на романа/разказа и чак след това да изборявате някакви сцени, за да не се прекара някой, да прочете някой основен момент, за творба, която не е чел, като например това, което Спайди е написал за ТК и То. Ако го бях в процес на прочитане на тези книги и бях прочел това мнение, щях да се срежа вените. Предупреждавайте за спойлери! Пример:

Тъмната Кула VII - част 1: Изгубени Гласове:
Когато Роланд казва молитвата, докато се "сбогува" с Джейк за последен път. Потресаващо силен момент. Също така и цялото чувство, което витае от този момент, до края на първия том на ТК-7

То
На края, след като вече излизат на повърхността. В един момент влизат в хотела, ако не се лъжа, и някой от тях видя отражението на Еди в стъклената врата. Много любим и трогващ момент.

Иначе смея да кажа, че до сега почти не е имало момент в който да се стресна/уплаша от нещо в творчеството на Кинг. Странно, а? Ниокга не съм го чел, заради хорър елементите. Тоест, никога не съм се плашил от тях. Има само 2 изключения. Едното съм го забравил, а другото беше от
Сияние. Момента в който хлапето влиза в някаква тръба пред хотела. Може и да не беше тръба, ама не помня вече. Та тогава, без нищо да се случва на практика, Кинг описва как малкия усетил, че в тръбата има още "нещо". Просто е описано много яко!

[Abigel]

За сега се сещам за секса с Бевърли, изнасилването на детето в "Библиотечна полиция"

Това се сещам и аз..., честно казано винаги се стряскам, когато Кинг "убие" някое детенце :(

[Abigel]

порази ме най-прясно това, което е стояло през цялото време в медаьона на Поли от Неизживени спомени- нарочно не пиша какво, за непрочелите книгата... и увеличаването на размерите му също... направо се ужасих от битката :roll:

[Shelob]

Поразява ме умението на Стивън Кинг да влиза в кожата на самотни, позалежали или малтретирани жени и домакини. Удивително въображение и интуиция. Така преди години се чудех на Димитър Димов как успява да изобрази толкова живо и истински чужденци, без да изглеждат шаблонни.
Колкото до стряскане - "Сияние" - там си глътнах езика от сцената, когато момченцето влиза в банята на една хотелска стая и ужаса му от това, което вижда там.

[belch huggins]

Момента, в който двете братчета в Сейлъм'с лот минават напряко през горичката.
Всички срещи на децата с изчадието в "То": Майк с птицата, Бил и Еди в Изоставената къща, Стан във водонапорната кула и т.н., чели сте ги да не ги изброявам всичките.

[Vokial]

Стряскам се когато Кинг убива животинки :?

[Eneq]

E, сега, убийте ме, не мога да се сетя.
Принципно имам ритуал, ако не съм дочела книгата, винаги я затварям и я оставям така, че да не виждам предната корица.
По едно време си мислех като Джоуи да ги държа в хладилника.
Гледам да ги прочитам преди да си легна.
Аз съм бъзла.
Дълги години спях на запалена лампа:)

[Ico]

Моментът в които разстрелват първото момче в дългата разходка. Тогава си казваш, а ето за това става дума. Неможе да е просто състезание.

Или в Подпалвачката. В началото когато описват спомените на бащата по време на тестовете на лекарството в болницата. Различният ефект върху различните хора. Как някои си извадил сам очите и други подобни.

Но общо взето и аз не мисля, или поне аз не го правя за това, че Кинг се чете заради ужасиите в книгите му. По скоро заради начина по които разказва. Преди няколко дни прочетох 1408 и останах много изненадан когато видях, че по същият разказ има и филм. Та разказът много ми хареса, а в него няма почти никакви ужасии. Няма плискаща навсякъде кръв, няма умиращи, взривени или разкъсани хора, но самата атмосфера те кара да настръхнеш. Да се чувстваш под напрежение. Половината разказ е разговор, който те кара да станеш и да запалиш лампите. Още преди да се е стигнало до стаята ти вече си едва ли не изплашен.

[Meriadoc]

Ако говорим за най-поразяващи сцени, то определено се сещам за развръзките на Шоушенк и Зеления път, колкото и да ги хваля - малко им е.

[FLAME]

Една от най-поразяващите сцени, за която се сещам дори без да се замислям прекалено е монологът на Кофи от Зеления път:
Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам шефе...

А като страховит момента - доста неща от То са написани така,че да ти настръхне косата ако си дете или си влязал под кожата на някое от децата в романа - снимката на Джорджи и въобще всички движещи се снимки, Бен на прибиране от училище... Супер яко,а най-якото беше,че родителите не можеха да видят нищо - та нима много пъти самите ние като деца не сме изпадали в ситуация когато родителите ни не могат да разберат и да видят очевидното в нашите желания, молби,мечти?

[Bad_Dog]

Бахти винаги съм си знаел, че съм увреден ама аз ли съм единствения, който не се е стряскал на нищо. "То" го четох, когато бях на 14 и изобщо не ме порази чак толкова това в канала, някои се стряскат от "Мизъри"

Spoiler

Show

когато му чупеше краката аз даже се изкефих тайно се надявах и да го порне леко примерно да му махне далака :badgrin: най-много се радвах като разфасова ушевите с косачката /винаги съм ги мразил тея боклуци/

В "Тъмната кула" също нищо не ми повлия

Spoiler

Show

дори, когато Джейк и Ко умряха

Може би проблема е че винаги като чета нещо го възприемам като история, която ми я разказва човек срещу мен и я приемам такава каквато я чета щом така пише, значи така е станало и е безпредметно да ми е кофти понеже не мога да променя нищо, а и не искам /даже ми е кеф като си трепе героите това означава, че е неутрален и следва правилата на живота, колкото и гадни да са те/.[/spoiler]

[oncho99]

Ти все пак сигурен ли си че не си "увреден"

насилието и мъчителната смърт не биха били толкова въздействащи ако не се прицелваха именно върху чувствителната човешка душа !
Важно е как реагираме и възприемаме ужаса според мен , а не самия ужас сам по себе си !

[cupakabra]

За мен един от най-поразяващите моменти е този в Талисмана,когато Вълк излезе от сандъка и изби всички гадове в училището на Гардънър.Много се изкефих на тоя момент.

[charlie]

Мен лично доста от моментите в "Мизъри" ме шашнаха доста...не бих казала,че са ме уплашили или ми е станало гадно,но все пак си бяха впечатляващи :p Прословутото отрязване на крака на писателя или когато Ани го заряза и той от жажда беше принуден да си изпие урината("пикня" не ми харесва как звучи) :roll:
Тъй като сега чета "Маймуната" ми направи впечатление,че на Кинг рязането на крака май му е слабост...В "Начин на оцеляване" горкият човек не само,че сам си го ампутира,ами и си го изяде след това...че даже и продължи да се самоизяжда.
Друг момент,който съм запомнила е в края на "Тъмната половина",когато врабчетата разкъсаха тялото на Джордж Старк
Засега за тези се сещам.