ami tuka na angliiski govoriat...lanfear написа:Американска реч? Я за непросветените да изясниш, моля...
cestno vi kazvam, vece mi pisna ot toia angliiski!
edit: Dizzy, tova poslednoto naistina e mnogo dobro.
Poetry
Модератор: Ka-tet of 19
-
ConstanMacob
- Ka-mai
- Мнения: 241
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:07 pm
-
DiZZy
- Guardian Of The Beams
- Мнения: 1291
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
- Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
- Контакти:
Изгубени
Тези цветове изтрити от нашият спектър
сега тънко разтегнати, бледи през дебелото стъкло
ти казваш че си се провалил, но аз все още мисля че си се справил
Промнен към по-добро, поддържан по време на пътя
всичко ще се промени един ден...
всичко ще се промени днес
аз знам, че ти си истински, че си честен с мен
знам, че разбираш липсващите цветове
думите, които исках да кажа, винаги излизаха мърморене
през отражението на един лист от стъкло
любовта, която ти възприе за даденост, продължава да се натрупва
последният ден аз стоях под твоето крило...
защитена от слънцето
искам да поправя твоето минало, да премахна каквото е било сторено
да премахна каквото е било сторено на теб
искам да бъда като теб, честна и истинска
искам да кажа, че ще започна отначало
но ми липсват нещата такива каквито бяха
преди да отплуват... загубена съм
загубена в това празно пространство, загубена без теб
всичко ще се промени един ден
но ми липсват нещата такива каквито бяха
непрестанно и непрекъснато, обсебващо и натрапчиво
и преди дори спомените да избледнеят, аз съм загубена
загубена в празното пространство, загубена без теб
Вдъхновено от сериала Lost - a.k.a Изгубени
(няма ли някой да ми подаде хапчетата?...гадни крадливи мармоти, само гледат да те преджобят докато спиш :roll: )
Тези цветове изтрити от нашият спектър
сега тънко разтегнати, бледи през дебелото стъкло
ти казваш че си се провалил, но аз все още мисля че си се справил
Промнен към по-добро, поддържан по време на пътя
всичко ще се промени един ден...
всичко ще се промени днес
аз знам, че ти си истински, че си честен с мен
знам, че разбираш липсващите цветове
думите, които исках да кажа, винаги излизаха мърморене
през отражението на един лист от стъкло
любовта, която ти възприе за даденост, продължава да се натрупва
последният ден аз стоях под твоето крило...
защитена от слънцето
искам да поправя твоето минало, да премахна каквото е било сторено
да премахна каквото е било сторено на теб
искам да бъда като теб, честна и истинска
искам да кажа, че ще започна отначало
но ми липсват нещата такива каквито бяха
преди да отплуват... загубена съм
загубена в това празно пространство, загубена без теб
всичко ще се промени един ден
но ми липсват нещата такива каквито бяха
непрестанно и непрекъснато, обсебващо и натрапчиво
и преди дори спомените да избледнеят, аз съм загубена
загубена в празното пространство, загубена без теб
Вдъхновено от сериала Lost - a.k.a Изгубени
(няма ли някой да ми подаде хапчетата?...гадни крадливи мармоти, само гледат да те преджобят докато спиш :roll: )
-
unheard lullaby
- An Imaginary Friend
- Мнения: 1048
- Регистриран: пон авг 22, 2005 10:33 pm
- Местоположение: under your bed
- Контакти:
-
DiZZy
- Guardian Of The Beams
- Мнения: 1291
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
- Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
- Контакти:
Скучно ми беще и си разглеждах нещата и това ми попадна пред погледа Тъжно е, но все пак на мен ми харесва. На който му е нещо кофти и гадно, препоръчвам му да пасува...
Обещания
През уикендите седя сама и се заклевам, че все още мога да почувствам дишането ти от километри разстояние.
Ти винаги казваше, че ще се върнеш при мен,
Че ще ме намериш отново,
През целият надигащ се хаос на износеният ми живот...
Когато бях най-уязвима, ти беше този, който ме приюти
В обятията си и ме понасяше
Към един по-добър свят, без значение дали това беше Раят
Или Адът.
Ти винаги казваше, че ще се върнеш при мен.
Но така и не го направи...заради нас.
И сега, когато зимата остъргва мъртвите улици от слънцето
И го размазва по изоставените тротоари,
Аз си спомням за обещанието ти.
Всичките тези шевове, всичкото това лепило
За едно разпаднало се момиче, нуждаещо се от бърза поправка...
Каквото и да е, само и само да самозалепя
Обратно частите си и да стана отново цяла.
И в краят на краищата... ти беше единствената дрога
Без която аз не можех да живея.
Ти винаги казваше, че ще поправиш нещата към по-добро.
Но така и не го направи...заради нас.
Късове от сатенени облаци през лятото.
Плувам срещу прилива от пурпур, придружавам
Кървавата Луна.
Това ми напомня за всичките пъти когато те предадох,
Защото твърде много държах на теб, защото те обичах.
И как ти вярваше, че е било защото въобще не ми пукаше.
Назъбените ръбове на твоето съмнение ме продупчват
С невероятна точност.
Може би този път ще схванеш...
Ти винаги казваше, че имаш вяра.
Но така и не го показа...заради нас.
Понякога в своето страдание мога да те почувствам.
През горчивата мъка на морето
И дълбоко в непознатите води
На твоята собствена омраза.
И когато погледна назад през рамо,
В прахолякът и паяжините на миналото,
Има дни когато въоще не мога да те видя.
Все едно никога не си съществувал...
Странно, това са дните когато падам на колене и кървя.
Винаги съм мислела, че ти си единственият, който ще ме спаси
Но...така и не го направи.
Тъжно е, но все пак на мен ми харесва. На който му е нещо кофти и гадно, препоръчвам му да пасува...Обещания
През уикендите седя сама и се заклевам, че все още мога да почувствам дишането ти от километри разстояние.
Ти винаги казваше, че ще се върнеш при мен,
Че ще ме намериш отново,
През целият надигащ се хаос на износеният ми живот...
Когато бях най-уязвима, ти беше този, който ме приюти
В обятията си и ме понасяше
Към един по-добър свят, без значение дали това беше Раят
Или Адът.
Ти винаги казваше, че ще се върнеш при мен.
Но така и не го направи...заради нас.
И сега, когато зимата остъргва мъртвите улици от слънцето
И го размазва по изоставените тротоари,
Аз си спомням за обещанието ти.
Всичките тези шевове, всичкото това лепило
За едно разпаднало се момиче, нуждаещо се от бърза поправка...
Каквото и да е, само и само да самозалепя
Обратно частите си и да стана отново цяла.
И в краят на краищата... ти беше единствената дрога
Без която аз не можех да живея.
Ти винаги казваше, че ще поправиш нещата към по-добро.
Но така и не го направи...заради нас.
Късове от сатенени облаци през лятото.
Плувам срещу прилива от пурпур, придружавам
Кървавата Луна.
Това ми напомня за всичките пъти когато те предадох,
Защото твърде много държах на теб, защото те обичах.
И как ти вярваше, че е било защото въобще не ми пукаше.
Назъбените ръбове на твоето съмнение ме продупчват
С невероятна точност.
Може би този път ще схванеш...
Ти винаги казваше, че имаш вяра.
Но така и не го показа...заради нас.
Понякога в своето страдание мога да те почувствам.
През горчивата мъка на морето
И дълбоко в непознатите води
На твоята собствена омраза.
И когато погледна назад през рамо,
В прахолякът и паяжините на миналото,
Има дни когато въоще не мога да те видя.
Все едно никога не си съществувал...
Странно, това са дните когато падам на колене и кървя.
Винаги съм мислела, че ти си единственият, който ще ме спаси
Но...така и не го направи.
-
unheard lullaby
- An Imaginary Friend
- Мнения: 1048
- Регистриран: пон авг 22, 2005 10:33 pm
- Местоположение: under your bed
- Контакти:
Десиииии, Десииииииии, обичам те и те мразя!!!Понякога в своето страдание мога да те почувствам.
През горчивата мъка на морето
И дълбоко в непознатите води
На твоята собствена омраза.
И когато погледна назад през рамо,
В прахолякът и паяжините на миналото,
Има дни когато въоще не мога да те видя.
Все едно никога не си съществувал...
Странно, това са дните когато падам на колене и кървя.
Винаги съм мислела, че ти си единственият, който ще ме спаси
Но...така и не го направи.
Отивам да се хвърля отнякъде. :smt022 :smt022
And so the feeling growsDiZZy написа:тцтцтц...само любов трябва да има
love is all around...тралалала..
It's written in the wind, it's everywhere I go...^^
Забранена любов ми харесва най-много иначе, браво за стихотворенията ;) .
To see the actor without tears
Dark rivers carve the years between the lines of self control
In my psychotic karmic fear, I own your tears anyway
And I am you and we are not afraid
Just believe when you can't believe anymore
Dark rivers carve the years between the lines of self control
In my psychotic karmic fear, I own your tears anyway
And I am you and we are not afraid
Just believe when you can't believe anymore
-
Гост
-
DiZZy
- Guardian Of The Beams
- Мнения: 1291
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
- Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
- Контакти:
Отново нещо старо...няма си име...Enjoy :roll:
Опитвам се да намеря подходящите думи
По-трудно е отколкото си мислиш
Казвам, че съм била наранена
Точно толкова, колкото и аз нараних теб.
Въпреки това знам, че няма да ми повярваш.
Прошепвам, че някаде дълбоко в себе си аз те обичам
Въпреки че предполагам, се налага да четеш между редовете
За да получиш съобщението.
Просто съм толкова уплашена от това, което означават тези чувства
Не мога просто да ги изкопая от гроба им
И да ги призная пред себе си.
Толкова много пъти съм пропадала
Препъвайки се във всички тези емоции, които лежат на пътя ми
Знам... те са мои
Но просто всичко е толкова чуждо
Вече дори не познавам себе си.
Слагам ръкавиците си
Нежно и деликатно, изваждам те от сърцето си
Толкова съм уплашена, че може би ще те счупя
Толкова уплашена, че ще те докосна
И с докосването си ще те променя.
Извръщам глава настрана
В случай, че моите сълзи от сяра паднат върху теб
Поставям те в бутилка
Притискам устни към студеното стъкло
Но никога срещу теб
За да не унищожа единственото нещо, което истински съм обичала.
Вървя към океана отвъд оранжевото небе по залез
И когато не мога вече да стоя на краката си
Потапям глава и плувам към неизвестното
Останала без любов, отпускам пръсти от твоето сърце и ти давам свобода
Да намериш някой, който ще бъде твой по начини по които аз не мога.
Един ден ще достигнеш бреговете на щастието
И когато се обърнеш да погледнеш през рамо назад
Аз също ще бъда изчезнала.
Опитвам се да намеря подходящите думи
По-трудно е отколкото си мислиш
Казвам, че съм била наранена
Точно толкова, колкото и аз нараних теб.
Въпреки това знам, че няма да ми повярваш.
Прошепвам, че някаде дълбоко в себе си аз те обичам
Въпреки че предполагам, се налага да четеш между редовете
За да получиш съобщението.
Просто съм толкова уплашена от това, което означават тези чувства
Не мога просто да ги изкопая от гроба им
И да ги призная пред себе си.
Толкова много пъти съм пропадала
Препъвайки се във всички тези емоции, които лежат на пътя ми
Знам... те са мои
Но просто всичко е толкова чуждо
Вече дори не познавам себе си.
Слагам ръкавиците си
Нежно и деликатно, изваждам те от сърцето си
Толкова съм уплашена, че може би ще те счупя
Толкова уплашена, че ще те докосна
И с докосването си ще те променя.
Извръщам глава настрана
В случай, че моите сълзи от сяра паднат върху теб
Поставям те в бутилка
Притискам устни към студеното стъкло
Но никога срещу теб
За да не унищожа единственото нещо, което истински съм обичала.
Вървя към океана отвъд оранжевото небе по залез
И когато не мога вече да стоя на краката си
Потапям глава и плувам към неизвестното
Останала без любов, отпускам пръсти от твоето сърце и ти давам свобода
Да намериш някой, който ще бъде твой по начини по които аз не мога.
Един ден ще достигнеш бреговете на щастието
И когато се обърнеш да погледнеш през рамо назад
Аз също ще бъда изчезнала.
-
Nothingness
- Guardian Of The Beams
- Мнения: 2383
- Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
- Местоположение: софия
- Контакти:
дамм...браво!предизвиква чувства и носи някакси мрачното чувство,че и да обичаш някого(споделено или несподелено)то когато пътищата ви се пресекат...те се отдалечават и повече няма да сте заедно...неизбежността от отдалечаването след раздялата...
мамка му...не съм писал стихотворение от година и половина!нямам муза :evil: ще постна някое старо като си изровя тетрадката!
мамка му...не съм писал стихотворение от година и половина!нямам муза :evil: ще постна някое старо като си изровя тетрадката!
If she'd looked me deep into my eyes
And softly asked me to
I'd be in her bed and in her flesh
And waste the life I knew…
And softly asked me to
I'd be in her bed and in her flesh
And waste the life I knew…
-
ConstanMacob
- Ka-mai
- Мнения: 241
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:07 pm
Descendants of Dark Magic
From ages hidden within us
From ages gathering force
The magic that burns our demons
no longer weakened and old
We are descendants of evil
The new bringers of doom
We are all the creators of maddness
The proud carriers of The Rune
Now kneel in front us
Obey us or die
New world order of death
Devouring all traitors' lies
Demoniac Malformations
I'm the king of black bibles
I'm the lord of Bloodlands
I'm suffocating from venomous hatred
I'm dying again and again
The virgin on my altar i violate
Her child I throw in the flames
The screams of death mother I appreciate
The burnt new born I praise
:evil: :evil: :evil: :evil:
From ages hidden within us
From ages gathering force
The magic that burns our demons
no longer weakened and old
We are descendants of evil
The new bringers of doom
We are all the creators of maddness
The proud carriers of The Rune
Now kneel in front us
Obey us or die
New world order of death
Devouring all traitors' lies
Demoniac Malformations
I'm the king of black bibles
I'm the lord of Bloodlands
I'm suffocating from venomous hatred
I'm dying again and again
The virgin on my altar i violate
Her child I throw in the flames
The screams of death mother I appreciate
The burnt new born I praise
:evil: :evil: :evil: :evil:
-
DiZZy
- Guardian Of The Beams
- Мнения: 1291
- Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
- Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
- Контакти:
Традициите не са това, което бяха.... :badgrin:ConstanMacob написа:Vinagi sum viarval ce v poeziata (bila tia i bial stih) triabva da ima niakakuv ritum. Tuka nikakuv ne otkrih...
No e priatno i smisleno....
AуууVile написа:The virgin on my altar i violate
Her child I throw in the flames
The screams of death mother I appreciate
The burnt new born I praise
Вече ще имам едно наум преди да те ядосвам
Яки са, имат голям потенциал за текстове на песни