***

[stihopletec]

Животът ми бавно надалече отлита
на своите опърпани, овехтели криле.
Когато успее да стигне звездите,
времето внезапно за мене ще спре.
И в този миг на пълна нирвана
ще видя всички красиви неща
преминаващи пред погледа ми като шепа пясък
изсипващ се през пръстите на детска ръка.
Моменти с приятели бавно се скриват,
покрити с воала на на отминали дни.
А някъде там в безкрая се виждат
отблясък на моите изгорели мечти.
Спомням си как докоснах душата ти,
разбивайки своята същност на малки частици,
които вятърът разнесе навсякъде,
когато в спомен се превърнаха твоите следи.
Животът ми бавно надалече отлита
на своите опърпани, овехтели криле.
Когато успее да стигне звездите,
времето внезапно за мене ще спре...

[Nothingness]

безнадеждно...