Дата и час: Сря Дек 13, 2017 1:57 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 37 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Дек 28, 2010 10:13 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Изображение
http://en.wikipedia.org/wiki/Carlos_Ruiz_Zaf%C3%B3n
Карлос Руис Сафон

Карлос Руис Сафон, роден в Барселона през 1964 г., е автор на 6 книги, отличени с редица награди. Преведен е на 27 езика, тиражът на книгите му надхвърля два и половина милиона екземпляра.


Изображение
"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон
http://www.helikon.bg/books/76/126107_s ... atara.html
www.amazon.com

Цитат:
- Сянкатa е първокласна книга. Роман, пълен с елегантни обрати и уловки, роман, в който дори страничните сюжетни линии се разклоняват допълнително… Наистина великолепно четиво! - Стивън Кинг
- Доброто старомодно повествование отново се завръща… с едно драматично напрежение, което сякаш липсва на много от съвременните романи. Това е изтънчена и увлекателна творба, което изцяло ви поглъща и същевременно подлага на проверка сивите ви клетки. Какво повече бихте могли да искате? - Скотсман
- Сафон поднася силна доза романс и достатъчно вълшебство, бруталност и безумие, за да завладее вниманието и на най-неохотния читател. Дяволски добра книга! - Ел
- Удивително наситената творба на Сафон започва с издирването на загадъчен писател в следвоенна Барселона, след което се разгръща в множество сюжети, герои и жанрове - готическа мелодрама, роман за съзряването, исторически трилър и какво ли още не. Изключително богато и пълноценно четиво. - Майкъл Проджър, Сънди Телеграф
- Триумф на разказваческото изкуство. Не можех да оставя тази книга настрана. Още с първия си роман Карлос Руис Сафон е постигнал нещо изключително рядко - създал е общодостъпен шедьовър, творба, която със самата си поява стана класика. - Дейли Телеграф

Ruiz Zafón's novel, a bestseller in his native Spain, takes the satanic touches from Angel Heart and stirs them into a bookish intrigue à la Foucault's Pendulum. The time is the 1950s; the place, Barcelona. Daniel Sempere, the son of a widowed bookstore owner, is 10 when he discovers a novel, The Shadow of the Wind, by Julián Carax. The novel is rare, the author obscure, and rumors tell of a horribly disfigured man who has been burning every copy he can find of Carax's novels. The man calls himself Laín Coubert-the name of the devil in one of Carax's novels. As he grows up, Daniel's fascination with the mysterious Carax links him to a blind femme fatale with a "porcelain gaze," Clara Barceló; another fan, a leftist jack-of-all-trades, Fermín Romero de Torres; his best friend's sister, the delectable Beatriz Aguilar; and, as he begins investigating the life and death of Carax, a cast of characters with secrets to hide. Officially, Carax's dead body was dumped in an alley in 1936. But discrepancies in this story surface. Meanwhile, Daniel and Fermín are being harried by a sadistic policeman, Carax's childhood friend. As Daniel's quest continues, frightening parallels between his own life and Carax's begin to emerge. Ruiz Zafón strives for a literary tone, and no scene goes by without its complement of florid, cute and inexact similes and metaphors (snow is "God's dandruff"; servants obey orders with "the efficiency and submissiveness of a body of well-trained insects"). Yet the colorful cast of characters, the gothic turns and the straining for effect only give the book the feel of para-literature or the Hollywood version of a great 19th-century novel.

Call it the "book book" genre: this international sensation (it has sold in more than 20 countries and been number one on the Spanish best-seller list), newly translated into English, has books and storytelling--and a single, physical book--at its heart. In post-World War II Barcelona, young Daniel is taken by his bookseller father to the Cemetery of Forgotten Books, a massive sanctuary where books are guarded from oblivion. Told to choose one book to protect, he selects The Shadow of the Wind, by Julian Carax. He reads it, loves it, and soon learns it is both very valuable and very much in danger because someone is determinedly burning every copy of every book written by the obscure Carax. To call this book--Zafon's Shadow of the Wind-- old-fashioned is to mean it in the best way. It's big, chock-full of unusual characters, and strong in its sense of place. Daniel's initiation into the mysteries of adulthood is given the same weight as the mystery of the book-burner. And the setting--Spain under Franco--injects an air of sobriety into some plot elements that might otherwise seem soap operatic. Part detective story, part boy's adventure, part romance, fantasy, and gothic horror, the intricate plot is urged on by extravagant foreshadowing and nail-nibbling tension.

Карлос Руис Сафон има прекрасен стил и е истинско удоволствие да се потопиш в прозата му, която се лее като река - спокойна и красива на повърхността, но пълна с коварни бързеи и подмолни течения; истински водопад от колоритни персонажи, пъстри случки и добре наточен хумор.
"Сянката на вятъра" е изключително добре написана, многопластова книга, която смесва цял куп жанрове по един наистина забележителен начин. Има мистерия, има романтика, драми, убийства, един мъж с обезобразено лице, който изгаря книги и садистичен полицай-убиец, красиви жени, разбити сърца, готически сцени, кръвосмешение, травестити, проститутки, похотливи старци, едно момче, което се превръща в мъж, и един безподобен образ, наречен Фермин, който ще ви разплаче от смях с мъдрите си сентеции. Красивото се редува с грозното, а комедията с трагедията. Карлос има невероятен стил и още по-невероятно чувство за хумор; прозата му е толкова изящна, че звучи като музика (великолепен превод, впрочем), а когато отзвучи последната нота, ти се приисква да си пуснеш композицията отначало... или да отскочиш до книжарницата за още Сафон.


Изображение
"Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон
http://www.helikon.bg/books/76/148153_i ... ngela.html
www.amazon.com

Цитат:
Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели „Сянката на вятъра“ – първата част от поредицата, – сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги.
„Играта на ангела“ е истински пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво.
Карлос Руис Сафон води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимия му град, сюжетът е изтъкан от безброй сложни обрати.
Авторът с дяволска лекота изгражда мистериозна, зловеща атмосфера, от която те побиват тръпки. Разказът му въздейства като наркотик, разпалва въображението и сетивата на читателя, който няма сили да се откъсне от книгата, докато не стигне до финала.
Не започвайте да четете книгата вечер – наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта!
Да кажем така. „Сянката на вятъра“ е един вид добрата сестра, която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато „Играта на ангела“ е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми. - Карлос Руис Сафон

Колкото и да е невероятно, "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон ми хареса една идея повече от "Сянката на вятъра". Втората книга от тетралогията (и последната издадена засега) е също толкова брилянтна и многопластова като първата, но е значително по-мрачна и зловеща, дори диаболична. Тук свръхестественото, което беше загатнато в "Сянката", преобладава, има повече убийства и сюрреалистични сцени, а сюжетът е още по-интересен и оригинален (любителите на окултни трилъри като "Ангелско сърце" ще останат особено доволни). Мистериите и неочакваните обрати отново са на ниво, ексцентричните персонажи са не по-малко живи и колоритни, действието е по-динамично, а финалът... финалът е просто Изображение
Впрочем, въпреки че се явява предистория на събитията, описани в "Сянката на вятъра", "Играта на ангела" е една напълно самостоятелна и завършена история, затова не е задължително да сте чели първата книга, за да се насладите на втората :smile:

В заключение ще кажа само едно - Карлос Руис Сафон е истинско явление в литературата.


Изображение
"Марина" от Карлос Руис Сафон
http://www.helikon.bg/books/76/154721_marina.html
www.amazon.com

Цитат:
1980 г. 15-годишният Ocкap Дpaй ce зaпознaвa c нeуcтоимaтa Mapинa, и тe зaeдно ce впуcкaт в paзплитaнeто нa мъчитeлнa тaйнa, пpомeнилa зaвинaги животa нa нe eдин и двaмa. Cтpaшното пpиключeниe ги изпpaвя пpeд зaгaдъчнa cилa, поcтaвилa cи зa цeл - ни повeчe, ни по-мaлко - peшaвaнeто нa нaй-голямото възможно пpeдизвикaтeлcтво: побeдa нaд cмъpттa, нeизбeжния кpaй. Кaкто винaги, пътят към aдa e поcтлaн c добpи нaмepeния: тaзи бeзумнa aмбиция имa зловeщи поcлeдици, които cлeдвaт нeумолимо cвоя ход. Кaкто в добpe познaтитe книги нa автора, тaзи иcтоpия зa любовтa, животa и cмъpттa ce paзгpъщa в нeповтоpимaтa aтмоcфepa нa Бapceлонa.

Тази няма да коментирам, защото не съм я чел (но смятам да го направя съвсем скоро).


И вместо финал - два откъса от "Играта на ангела":

"Сънувах, че къщата бавно потъва. Отначало ситни сълзици тъмна вода започнаха да избиват през пукнатините на каменните плочи, по стените, по релефите на покрива, по кълбата на лампионите, през отворите на ключалките. Това бе студена течност, която се точеше мудно и тежко като капки живак, малко по малко заливаше пода и пълзеше нагоре по стените. После почувствах, че водата покрива нозете ми и бързо се покачва. Останах в креслото, гледайки как нивото й се издигна до гърлото ми и как едва след броени секунди достигна до тавана. Усетих, че плувам и видях бледи светлинки, които трепкаха зад прозорците. Това бяха човешки фигури, увиснали на свой ред в този воден мрак. Носеха се, уловени от течението и протягаха ръце към мен, ала аз не можех да им помогна и водата ги отнасяше безвъзвратно. Стоте хиляди франка на Корели плаваха край мен и се полюшваха като хартиени риби. Прекосих стаята и се доближих до някаква затворена врата в единия й край. Тънка нишка светлина проникваше през ключалката. Отворих вратата и видях, че води към стълби, които се спускаха към недрата на къщата. Слязох по тях."

"Седнах върху леглото с въздишка. Едва тогава забелязах, че там имаше нещо, което изглеждаше не на място - най-напред миризмата. Една сладникава смрад се носеше във въздуха. Станах и се огледах наоколо. Върху една ракла бе поставена порцеланова чиния с черна свещ в нея. Восъкът се бе стекъл, образувайки броеница от тъмни сълзи. Обърнах се. Миризмата като че ли идваше от горната част на леглото. Отворих чекмеджето на нощната масичка и намерих вътре едно разпятие, счупено на три части. Зловонието се усили, идваше съвсем отблизо. Обиколих стаята няколко пъти, но не можех да открия източника на тази миризма. Именно тогава го видях. Имаше нещо под кревата. Коленичих и погледнах отдолу. Една тенекиена кутия от рода на онези, които децата използват, за да съхраняват своите съкровища. Измъкнах я и я сложих на леглото. Сега смрадта се усещаше много по-ясно и натрапчиво. Сподавих отвращението си и отворих кутията. Вътре имаше един бял гълъб, чието сърце бе пронизано с игла. Отстъпих крачка назад, затискайки устата и носа си, и се отдръпнах към вратата. Очите на арлекина с неговата усмивка на чакал ме наблюдаваха от огледалото. Хукнах обратно към стълбището и слязох тичешком по него, търсейки коридора, който водеше към читалнята и вратата към градината, която бях успял да отворя. За миг имах чувството, че съм се изгубил и че къщата, досущ като някакво създание, способно да размества по свое желание коридорите и стаите си, не искаше да ме пусне да избягам. Накрая съгледах остъклената галерия и изтичах към вратата. Едва тогава, докато се борех с ключалката, чух един зъл смях зад гърба си и разбрах, че не съм сам в къщата. Обърнах се мигом и успях да зърна тъмен силует, който ме наблюдаваше от дъното на коридора, като държеше в ръка някакъв лъскав предмет. Държеше нож."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Яну 11, 2011 3:25 pm 
Offline
Ka-mai
Ka-mai

Регистриран на: Чет Апр 17, 2008 6:37 pm
Мнения: 238
Явно хубавите книги просто нямат край! Тъкмо си купя няколко след голямо мислене и хоп почвам да виждам ей такива неща, които веднага ме пращат на количката в store bg. :annoyed:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Яну 19, 2011 2:34 pm 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 23, 2010 1:39 pm
Мнения: 121
Местоположение: Guadalajara(España)
Великолепен стил има Сафон, рисува с думите, потапя те напълно в атмосферата на романите.
От него ми остава само да прочета "Марина" и "Las luces de septiembre" (Светлините на семтември), който е третия му роман. Първите два са "El principe de la niebla" и "El palacio de medianoche", по-късно трите романа (или са по-скоро новели, не знам) са обединени в едно издание "La triologia da la niebla".
Според мен не са толкова добри, колкото "Играта" и "Сянката". Личи си, че са писани за тийнеджъри (използва ли се тая дума още).
Сюжетът на първия ми напомни малко на Ст. Кинг.
Магьосник, който изпълнява почти невъзможни желания в замяна на нещо ценно, а и се появава в образ на клоун понякога.

_________________
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого. Марк Твен


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Юни 05, 2011 6:51 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Изображение

"Марина" на Карлос Руис Сафон надмина очакванията ми - много хорър (повече, отколкото в другите му книги) и абсолютно смазващ финал, който може да разплаче и камък - srsly, толкова е тъжен. Много силна книга.
Въпреки че е издадена в Испания като част от поредицата за юноши на Сафон, тя не е юношеска, просто двамата главни герои са на такава възраст. Всъщност, прилича доста на по-късните му романи ("Сянката на вятъра" и "Играта на ангела"), но сюжетът й е по-праволинеен, не се разклонява толкова и няма толкова много персонажи. И тук има загадки, убийства, трагични и комични моменти, но атмосферата е по-зловеща от всякога, а ужасяващите сцени наистина си ги бива. Впрочем, уверете се сами:


"Тя постави ръката си върху моите, за да ме накара да спра. За миг ни обгърна пълна тишина. Усетих забързания пулс на Марина върху ръката си. В този момент аз също долових звука - потракването на дървените кукли горе. Нещо се движеше между фигурите, закотвени в мрака. Напрегнах поглед - тъкмо навреме, за да зърна очертанията на нещо, което ми се видя като ръка, извиваща се с кръшни движения. Една от фигурите тъкмо се откачаше, плъзгайки се надолу като пепелянка. В същото време се раздвижиха и други силуети. Стиснах ножа с всички сили и се изправих разтреперан. В този миг някой или нещо дръпна фенера, оставен в краката ни. Сетне се шмугна зад един ъгъл и ние останахме потопени в пълен мрак. Именно тогава чухме онова свистене да се приближава към нас.
Сграбчих моята спътница за ръката и хукнахме към изхода. Докато се опитвахме да се доберем до него, механизмът с фигурите се спускаше бавно, ръце и нозе докосваха главите ни, пръсти се мъчеха да се вкопчат в дрехите ни. Усетих метални нокти на тила си. Чух Марина да крещи до мен, бутнах я пред себе си и се заех да я изтикам през този пъклен тунел от създания, които се спускаха от тъмата. Лунната светлина, която се процеждаше през пролуки в покрова от бръшлян, разкриваше гледката на разбити лица, стъклени очи и зъби от емайл.
С все сила размахах ножа насам-натам. Почувствах как раздра някакво твърдо тяло. Гъста течност напои пръстите ми. Отдръпнах ръката си; нещо теглеше Марина към сенките. Тя извика от ужас и аз успях да видя безокото лице с празни, черни очни кухини на дървената балерина, която бе обвила шията й с пръсти, остри като кинжали. Маска от мъртва кожа покриваше лицето й."

"Сепнат, отворих очи отведнъж. Почувствах студ, сетне и дъха на вятъра, който вееше в лицето ми. Прозорецът беше отворен и дъждът вършеше поразии в моята стая. Надигнах се замаян. Пипнешком намерих нощната лампичка в полумрака. Натиснах ключа й, но напразно. Нямаше ток. Именно в този миг осъзнах, че портретът, с който бях заспал, вече не беше в ръцете ми, нито пък на леглото или на пода. Недоумяващо разтърках очи. Изведнъж я усетих. Силна и всепроникваща. Онази смрад на гнилоч. Във въздуха. В стаята. Даже по дрехите ми, сякаш някой бе отъркал в кожата ми трупа на разлагащо се животно, възползвайки се от моя унес. Потиснах пристъпа на гадене и миг по-късно бях обзет от дълбока паника. Не бях сам. По време на съня ми през прозореца бе влязъл някой - или нещо.
Бавно и пипнешком се приближих до вратата. Опитах се да включа общото осветление на стаята. Безуспешно. Надникнах в коридора, който се губеше в мрака. Долових смрадта отново - този път по-силна. Диря от диво животно. Ненадейно като че ли зърнах един силует, който тъкмо проникваше в последната стая.
- Доня Паула? - подвикнах аз почти шепнешком.
Вратата се затвори внимателно. Поех дълбоко дъх и се отправих по коридора; чувствах се съвсем объркан. Спрях се, чувайки една дума, произнесена тихо със сякаш змийско съскане. Моето име. Гласът идваше от вътрешността на затворената спалня.
- Доня Паула, вие ли сте? - запелтечих аз, като се опитвах да овладея треперенето на ръцете си.
Направих крачка напред към мрака. Гласът повтори името ми. Никога не бях чувал такъв глас. Неравен, жесток, пропит със злоба. Кошмарен глас. Замръзнах на място в сенчестия коридор, неспособен да помръдна и едно мускулче. Изведнъж вратата на спалнята се разтвори с буйна сила. За една безкрайна секунда коридорът сякаш се стесни и смали под краката ми, притегляйки ме към вратата.
В центъра на стаята очите ми съвършено ясно различиха нещо, което проблясваше върху леглото. Тове бе портретът на Марина, с който бях заспал. Държаха го две дървени ръце - ръце на марионетка. Окървавени кабели стърчаха от краищата на китките. В този миг разбрах с абсолютна сигурност, че пред мен са ръцете, които Бенжамин Сентис бе изгубил в недрата на канализационната система. Изтръгнати със сила. Усетих, че не ми достига въздух.
Смрадта стана остра, непоносима. И с присъщата на ужаса яснота видях фигурата, увиснала неподвижно на стената - същество, облечено в черно, с кръстосани ръце. Разчорлени коси закриваха лицето му. Застанал на прага, видях как това лице се повдига извънредно бавно, показвайки усмивка с остри кучешки зъби, които блестяха в тъмното. Скрити под ръкавиците, хищните му лапи се размърдаха със змийски движения. Отстъпих крачка назад и отново чух същия глас да шепне името ми. Фигурата запълзя към мен като гигантски паяк.
Нададох вик и рязко затръшнах вратата. Опитах се да блокирам изхода от стаята, но усетих свиреп удар. Десет нокътя, остри като ножове, щръкнаха през дървената повърхност. Хукнах към другия край на коридора и чух как вратата стана на трески. Коридорът се бе превърнал в безкраен тунел. Зърнах стълбите на няколко метра от мен и се обърнах да погледна назад. Силуетът на онова дяволско изчадие се плъзгаше право към мен."

"Бях сe озовал на кръстопът - нещо като разпределителна камера или пункт, в който се събираха няколко канала. Вдигнах поглед и видях, че началото на другия коридор бе точно над мястото, където се намирах. Стори ми се, че различавам някаква решетка. Насочих поредната клечка натам, но един от колекторите изпусна струя мътен въздух, която угаси пламъка. В този миг чух нещо да се движи бавно, докосвайки стените с лепкав звук. Студени тръпки полазиха по тила ми. Намерих нова клечка в мрака и я драснах слепешком, но тя не се запали. Сега вече бях сигурен: нещо живо се движеше из тунелите и това не бяха плъхове. Усетих, че не ми достига въздух. Зловонието на това място безмилостно ме блъсна в носа. Най-сетне ми се удаде да запаля една кибритена клечка. В първия миг пламъкът ме заслепи. После видях нещо да пълзи към мен. От всички тунели. Някакви неясни фигури се влачеха като паяци по каналите. Клечката изпадна от треперещите ми пръсти. Искаше ми се да побягна, но мускулите ми се бяха вцепенили."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Окт 05, 2011 9:35 pm 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 23, 2010 1:39 pm
Мнения: 121
Местоположение: Guadalajara(España)
В официалната фен страница на Сафон във Фейсбук, съобщиха, че на 17.11 излиза новата новела, свързана пак с Гробището на забравените книги

_________________
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого. Марк Твен


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Окт 26, 2011 9:36 pm 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 23, 2010 1:39 pm
Мнения: 121
Местоположение: Guadalajara(España)
http://www.carlosruizzafon.com/
Малко информация за новия роман.
Пълна с интриги и емоции, "Затворникът на Небето" е майсторски роман, където теми от "сянката на вятъра" и "Играта на ангела" се събират чрез магията на литературата и ни води към загадка, която е скрита в сърцето на гробището на Забравените книги.

В Барселона през 50-те години-Даниел Семпер и неговият приятел Фермин, героите на "Сянката на вятъра", се завръщат към приключението за да се изправят пред най- голямото предизвикателство в живота им.

Точно когато всичко започна да им се усмихва, старанен персонаж посещава книжарницата и заплашава да разкрие ужасна тайна, скрита от 20 години в тъмната история на града.
Когато разбира истината Даниел трябва да се изправи пред най- голямата сянка, тази която расте в него.


Извинявам се за нескопосания превод, не ми се получава добре художественият такъв.

_________________
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого. Марк Твен


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Окт 26, 2011 9:54 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Благодаря за информацията и превода, дано я видим и у нас.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 3:23 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Изображение
"The Prince of Mist" by Carlos Ruiz Zafon
www.amazon.com

A mysterious house harbors an unimaginable secret...

It's wartime, and the Carver family decides to leave the capital where they live and move to a small coastal village. But from the minute they cross the threshold of their new home, strange things begin to happen. In that mysterious house still lurks the spirit of Jacob, the previous owners' son, who died by drowning.

With the help of their new friend Roland, Max and Alicia Carver begin to explore the strange circumstances of that death and discover the existence of a mysterious being called the Prince of Mist--a diabolical character who has returned from the shadows to collect on a debt from the past. Soon the three friends find themselves caught up in an adventure of sunken ships and an enchanted stone garden--an adventure that will change their lives forever.

When 13-year-old Max Carver and his family move into a long-unoccupied--and possibly haunted--house on the Spanish coast during WWII, they learn of the evil magician known as the Prince of Mist, who went down in the ship that can be seen below the coastal cliffs.

1943. As war sweeps across Europe, Max Carver's father moves his family away from the city, to an old wooden house on the coast. But as soon as they arrive, strange things begin to happen: Max discovers a garden filled with eerie statues; his sisters are plagued by unsettling dreams and voices; a box of old films opens a window to the past. Most unsettling of all are rumours about the previous owners and the mysterious disappearance of their son. As Max delves into the past, he encounters the terrifying story of the Prince of Mist, a sinister shadow who emerges from the night to settle old scores, then disappears with the first mists of dawn . . . Originally published in Spain as a young adult novel, THE PRINCE OF MIST is a mesmerising tale of mystery, romance and adventure.

Даунлоуд (аудиокнига)


Изображение
"The Midnight Palace" by Carlos Ruiz Zafon
www.amazon.com

It's 1916. A man is being chased through the dark heart of Calcutta. His life is in danger and he harbours a secret - beneath his coat are two newborn babies he must save at all costs. On the eve of his sixteenth birthday, Ben and his friends are preparing to leave the orphanage where they have grown up. They have formed a secret club, The Chowbar Society, which meets each week in a derelict mansion they have christened The Midnight Palace. But an old woman stops them. She introduces Ben to Sheere, the sister from whom he was separated at birth. She tells them about their past - of an accident, a ghostly railway station, a bird of fire, and the curse that threatens to destroy their future.

*

In the heart of Calcutta lurks a dark mystery....

Set in Calcutta in the 1930s, The Midnight Palace begins on a dark night when an English lieutenant fights to save newborn twins Ben and Sheere from an unthinkable threat. Despite monsoon-force rains and terrible danger lurking around every street corner, the young lieutenant manages to get them to safety, but not without losing his own life. . . .

Years later, on the eve of Ben and Sheere's sixteenth birthday, the mysterious threat reenters their lives. This time, it may be impossible to escape. With the help of their brave friends, the twins will have to take a stand against the terror that watches them in the shadows of the night--and face the most frightening creature in the history of the City of Palaces.

* "Zafón is a master storyteller...This book can be read and enjoyed by every level of reader, and teachers who are looking for a good read-aloud will keep the audience on the edge of their seats with this tale." (VOYA, starred review )

* "A melancholy horror tale." (Publishers Weekly, starred review )

* "Awesome." (School Library Journal, starred review )

Carlos Ruiz Zafón is the author of six novels, including the New York Times bestseller The Prince of Mist and the international phenomena The Shadow of the Wind and The Angel's Game. His work has been published in more than fifty countries and honored with numerous awards.

Щракнете върху емотикона Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Яну 23, 2012 2:35 pm 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 23, 2010 1:39 pm
Мнения: 121
Местоположение: Guadalajara(España)
Сайтът на Сафон, където можете да видите видео- трейлъра на новата книга и да прочетете първите глави от нея (на испански).
Романът вече е в листата на най- продаваните книги.

_________________
Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого. Марк Твен


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Фев 09, 2012 4:14 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
"The Prince of Mist" в текстов формат. Щракнете върху емотикона Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Апр 12, 2012 4:54 pm 
Offline
Breaker
Breaker
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 30, 2011 6:40 pm
Мнения: 322
Днес довърших "Сянката на вятъра". Страхотна е, Сафон наистина има много приятен стил и историите му са много интересни.
9/10.

Ето няколко цитата, които ми харесаха:

"Телевизията е Антихристът, друже мой, Даниел; казвам ви, че само след три или четири поколения хората вече няма да знаят как да пръднат сами. Човекът ще се върне към пещерите, към средновековната варварщина и към едни състояния на тъпоумие, които даже плужеците са превъзмогнали още през плейстоцена. Тоя свят няма да загине от атомна бомба - не, ще загине от смях, от баналност, от факта, че си прави шега с всичко, че и лоша шега отгоре на всичко."

"Армията, бракът, църквата и банковата институция - това са четирите конника на Апокалипсиса."

"Когато хората се мъчат да изкарат някого чудовище, възможностите са две: или той е светец, или те премълчават част от историята."

"Характерно за смъртта е, че тя буди сантименталност у всекиго. Изправени пред един ковчег, ние виждаме само доброто, или онова, което ни се иска да видим."

"Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение или известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира да помисли или разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право и гордо преебава всеки, който му изглежда по-различен от него.
На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари."

"Дарвин е бил мечтател, уверявам ви. Каква ти еволюция! На всеки един, който има ум в главата, се падат девет орангутана, с които трябва да се боря."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Юли 01, 2012 1:38 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Дългоочакваното продължение на "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела" :smile:

Изображение
"The Prisoner of Heaven" by Carlos Ruiz Zafon
www.amazon.com

The third in the cycle of novels that began with THE SHADOW OF THE WIND and THE ANGEL'S GAME. THE PRISONER OF HEAVEN returns to the world of the Cemetery of Forgotten Books and the Sempere & Sons bookshop.
It begins just before Christmas in Barcelona in 1957, one year after Daniel and Bea from THE SHADOW OF THE WIND have married. They now have a son, Julian, and are living with Daniel's father at Sempere & Sons. Fermin still works with them and is busy preparing for his wedding to Bernarda in the New Year. However something appears to be bothering him.
Daniel is alone in the shop one morning when a mysterious figure with a pronounced limp enters. He spots one of their most precious volumes that is kept locked in a glass cabinet, a beautiful and unique illustrated edition of THE COUNT OF MONTE CRISTO. Despite the fact that the stranger seems to care little for books, he wants to buy this expensive edition. Then, to Daniel's surprise, the man inscribes the book with the words 'To Fermin Romero de Torres, who came back from the dead and who holds the key to the future'. This visit leads back to a story of imprisonment, betrayal and the return of a deadly rival.

The internationally acclaimed New York Times bestselling author Carlos Ruiz ZafÓn takes us into a dark, gothic Barcelona and creates a rich, labyrinthine tale of love, literature, passion, and revenge in which the heroes of The Shadow of the Wind and The Angel’s Game must contend with a nemesis that threatens to destroy them.
Barcelona, 1957. It is Christmas, and Daniel Sempere and his wife, Bea, have much to celebrate. They have a beautiful new baby son named JuliÁn, and their close friend FermÍn Romero de Torres is about to be wed. But their joy is eclipsed when a mysterious stranger visits the Sempere bookshop and threatens to divulge a terrible secret that has been buried for two decades in the city’s dark past. His appearance plunges FermÍn and Daniel into a dangerous adventure that will take them back to the 1940s and the early days of Franco's dictatorship. The terrifying events of that time launch them on a search for the truth that will put into peril everything they love and ultimately transform their lives.

Full of intrigue and emotion, The Prisoner of Heaven is a majestic novel in which the threads of The Shadow of the Wind and The Angel’s Game converge under the spell of literature and bring us toward the enigma hidden at the heart of the Cemetery of Forgotten Books, a collection of lost treasures known only to its few initiates, and the very core of Carlos Ruiz ZafÓn’s enchanting fictional world.

Щракнете върху емотикона Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 30, 2012 2:24 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Продължението на Сянката и Играта - "Затворникът на Рая" - ще излезе у нас през октомври :smile:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Сеп 29, 2012 3:26 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18190
Местоположение: Inside your head
Изображение

Така ще изглежда корицата


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Сеп 29, 2012 12:10 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 22, 2005 11:25 pm
Мнения: 3700
Местоположение: yellow submarine
:shades:

_________________
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 37 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot], Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group