Клайв Баркър

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пет авг 31, 2012 3:15 pm

Изображение Изображение Изображение
Изображение Изображение Изображение

Даунлоуд

Първите 16 броя на Clive Barker's Hellraiser, събрани в 4 pdf-а :smile:
Изображение

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Клайв Баркър

Мнение от Flesh » ср сеп 12, 2012 6:51 pm

Стигнах до 17 брой на комикса и много се изкефих. Голямо благодаря на deadface за линковете. Художествения стил е убийствен. Кървищата са страхотно изрисувани :devil:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пон окт 01, 2012 1:53 am

Изображение
Clive Barker's Hellraiser 18 (2012)
www.amazon.com

Elliott Spencer spent nearly a century as a master of the LeMarchand devices. Now, he harnesses that power to build his new nation state into the most fearsome force on any plane of existence, while the unlikely partnership of the Female Cenobite and Harry D'Amour becomes humanity (and Hell's) last best hope. Meanwhile, Kirsty Cotton continues her descent inside Leviathan, as she enters areas of the underworld never before discovered...

Щракнете върху някой от емотиконите Изображение Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » чет окт 25, 2012 2:34 am

Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser 19 (2012)
www.amazon.com

Превю

Every plan, every option, every Hail Mary pass against Elliott Spencer and his nation-state has failed. His power grows; cynicism and despair flow across the globe like the electricity thru Spencer's veins. Kirsty Cotton's descent into Leviathan continues, as she decides, once and for all, if she is beyond redemption.

Щракнете върху някой от емотиконите Изображение Изображение Изображение


Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser 20 (2012)
www.amazon.com

Превю

FINAL ISSUE! IT ALL COMES DOWN TO THIS! While Harry D'Amour and the Female Cenobite try to rein in the escaped Hellions, a revelation about Elliott Spencer's past gives Kirsty Cotton a chance to succeed where the world's military might has failed. Clive Barkers' newest chapter of the Hellraiser saga comes to its shocking conclusion.

Щракнете Изображение Изображение

*

Clive Barker's Hellraiser #1-19 + Annual #1
Даунлоуд

Clive Barker's Hellraiser #20
Даунлоуд
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » нед ное 11, 2012 1:35 am

Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Road Below #1 (of 4)
www.amazon.com

Kirsty Cotton has become the new Pinhead. Now we get to see what happened during the beginning of her tenure.

Over the past year, within the pages of CLIVE BARKER'S HELLRAISER, Kirsty Cotton has gone from a human resisting the forces of Hell, to the ruler of light in the darkest of places. Before her battle with former Pinhead Captain Elliott Spencer, she was called to New Orleans by a holder of the LeMarchand Device - a woman trying to end a decades-long family feud by any means necessary...

Rising star writer Brandon Seifert (WITCH DOCTOR, HELLRAISER ANNUAL) and red hot artist Ibraim Roberson (UNCANNY X-MEN) unite to tell the story of the first time Kirsty Cotton was called to earth as the new Pinhead! This in-continuity tale reveals Kirsty's first days in Hell, and how the road there is always paved with good intentions.

Щракнете някой от емотиконите ИзображениеИзображение

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пон ное 19, 2012 5:19 am

Изображение Изображение
www.amazon.com
"The Adventures of Mr. Maximillian Bacchus and His Travelling Circus" by Clive Barker (2009)

Maximillian Bacchus is the ringmaster, ruler, guide and owner of what he considers the greatest show in the world. Traveling with a Crocodile named Malachi, a trapeze girl named Ophelia, a strong mane they call Hero, which is short for Hieronymus a clown named Domingo de Ybarrondo, who paints in a wagon pulled by a giant "Ibis bird," the troupe wanders from adventure to adventure with mythic aplomb. From the first story, in which Indigo Murphy, the best bird handler in the world leaves the show to join in matrimony with the Duke Lorenzo de Medici, to the fabled court of Kubla Khan, the magic never stops. You will meet a young apple thief named Angelo with magic eyes, and an orang-outang named Bathsheba, and a host of other amazing characters with names and personas cut like a patchwork quilt from the mythologies and dreams of the world. Though written forty years ago, these pages are littered with the same magical side steps that have always been woven into Clive Barker's fiction. Worlds not quit our own, and yet so real they ring with truth and leave you wishing you could step from your mundane life into that other place - into those caves of ice - if only long enough to catch Maximillian's show.

Щракнете върху емотикона Изображение

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » ср ное 28, 2012 7:28 am

И докато чакаме да излезе вторият том на "Кървави книги", ето малък откъс от третия :smile:


Изображение

"Рожба на киното" от Клайв Баркър

Рики реши, че е станала някаква грешка. Това не може да е тоалетната, каза си той.
По всичко изглеждаше, че стои на главната улица на пограничен град, какъвто бе виждал в поне двеста уестърна. Имаше прашна буря и той присви очи, за да ги предпази от жилещия пясък. Стори му се, че през жълто-сивата вихрушка различава универсалния магазин, офиса на шерифа и кръчмата. Издигаха се на мястото на тоалетните кабини. Кълба от тръни танцуваха около него, подгонени от горещия пустинен вятър. Земята под краката му беше от отъпкан пясък – нямаше и помен от плочки. Не се виждаше нищо, което да напомня дори бегло на тоалетна.
Той погледна надясно към далечния край на улицата. Там, където би трябвало да се намира отсрещната стена на тоалетната, улицата изтъняваше и се губеше в далечината. Това беше измама, разбира се, всичко беше измама. Рики беше сигурен, че ако се съсредоточи, ще открие как е постигната илюзията: проекциите, скритите светлинни ефекти, проспекта, миниатюрите, всички трикове на занаята. Но въпреки че се съсредоточи доколкото позволяваше обърканото му съзнание, илюзията не изчезна.
Вятърът продължи да духа, а тръните да се търкалят. Вратата на някакъв обор се отваряше и затваряше с трясък под поривите на бурята. Рики дори долови миризмата на конска тор. Проклетата илюзия беше толкова съвършена, че дъхът му секна от възхищение.
Но който и да беше създал тези удивителни декори, беше постигнал целта си. Беше впечатлил Рики, така че беше време играта да приключи.
Управителят на "Муви Пелъс" се обърна към вратата на тоалетната. Тя беше изчезнала. Прашната вихрушка я беше погълнала и той внезапно се почувства сам и изгубен.
Вратата на обора продължи да се тряска. В набиращата ярост буря се чуха гласове – някакви хора си подвикваха. Къде се бяха дянали кръчмата и офисът на шерифа? И те бяха изчезнали. Рики усети нещо, което не беше изпитвал от дете: паника, че е загубил по-възрастния си спътник. В случая изгубеният родител беше здравия му разум.
От лявата му страна се разнесе изстрел, нещо изсвири край ухото му и той почувства остра болка. Вдигна предпазливо ръка и опипа болезненото място. Куршумът беше отнесъл месестата част на ухото. Пиърсингът го нямаше, а пръстите му лепнеха от кръв, истинска кръв. Някой се ебаваше жестоко с него... или току-що се беше опитал да му пръсне главата.
- Хей, човече – рече умолително Рики и се завъртя на пети, като се оглеждаше за нападателя. Но не видя никого. Беше заобиколен от облаци прах и не смееше да тръгне нито напред, нито назад. Стрелецът можеше да се спотайва някъде наблизо и да чака да се приближи към него.
- Това не ми харесва – каза високо Рики, като се надяваше гласът му да достигне по някакъв начин до реалния свят, после пристъпи към действие, за да спаси остатъците от здравия си разум. Пребърка джоба на дънките си за хапче, с което да подобри ситуацията, но късметът го беше изоставил: не намери дори обикновен валиум, заседнал между ръбовете на шева. Почувства се напълно беззащитен. Ама че момент да попадне в кошмарите на Зейн Грей*.
Разнесе се втори изстрел, но този път край ухото му не изсвири куршум. Рики реши, че са го улучили в тялото, но нямаше болка, нито кръв; може пък стрелецът да беше пропуснал.
После чу тряскането на вратата на кръчмата – звук, който не можеше да се сбърка – и стоновете на друго човешко същество недалеч от него. В завесата от прах се отвори за кратко пролука. Не зърна ли кръчмата и млад мъж, който излизаше със залитане от шарен свят на маси, оледала и стрелци? Пролуката се затвори преди да се съсредоточи върху гледката и той се усъмни дали наистина е видял нещо. После зяпна от изненада, защото младежът, когото бе дошъл да търси, се появи на крачка от него с мъртвешки посинели устни и се строполи в ръцете му. И той като Рики не носеше подходящи за този филм дрехи. Бомбърът му беше като излязъл от петдесетте години, а от тениската под него се усмихваше Мики Маус.
Лявото око на момчето кървеше. Куршумът го беше улучил право в сърцето.
Мики изпусна сетния си дъх с въпроса "Какво става, мамка му?" и умря.
Рики остана загледан в безжизненото лице за миг или два, после мъртвото тяло натежа в ръцете му и той се принуди да го пусне. Когато Мики падна на земята, прахта се превърна в пожълтели от урина плочки. После илюзията отново взе превес, прахта се завъртя, кълбата от плевели се затъркаляха и той се озова насред главната улица на Дедуд Галч** с труп в краката.
Рики усети, че го обзема нещо подобно на наркотична абстиненция. Крайниците му се разтресоха в танца на свети Вит*** и изведнъж му се допика неудържимо. Още половин минута и щеше да подмокри панталоните.
"Някъде - помисли си той, - някъде в този полудял свят има писоари. Има нашарена с графити стена, с телефонни номера за секс маниаци, с надпис "Това не е противобомбено скривалище" и цял куп неприлични рисунки по плочките. Има тоалетни казанчета, празни поставки за тоалетна хартия и тоалетни седалки със счупени седалки. Има противна миризма на пикня и стари пръдни. Намери ги! Намери ги, за бога, преди тази илюзия да те е повредила сериозно."
"Ако кръчмата и универсалният магазин са на мястото на тоалетните кабини – продължи да разсъждава Рики, - тогава писоарите трябва да са някъде зад теб. Тръгни назад. Няма да пострадаш повече, отколкото ако стоиш по средата на улицата и някой стреля по теб на слуки."
Две крачки, две предпазливи крачки и нищо. Но на третата – охо, какво имаме тук? – ръката му напипа студени плочки.
- Йее! – Беше стената с писоарите: и да я усеща под дланите си беше като да открие злато в кош за боклук. Не беше ли това отвратителната миризма на дезинфектант от канала? Беше, о, момче, беше!
Без да спира да издава радостни възклицания, Рики се разкопча и започна да изпразва болезнения си мехур, като опръска краката си в бързината. Какво толкова, по дяволите – беше победил илюзията. Ако се обърнеше сега, щеше да види, че е изчезнала. Кръчмата, мъртвото момче, бурята, всичко щеше да е изчезало. Беше преживял някаква закъсняла химическа реакция, гаден ефект от останал в организма му наркотик, който си играеше глупави игри с въображението му.
Докато изтръскваше последните капки върху сините си велурени обувки, той чу гласа на главния герой в този филм:
- Що пикаеш на главната улица, бе, момче?
Беше гласът на Джон Уейн, едно към едно до последната завалена сричка, и прозвуча току зад гърба му. На Рики не му хрумна дори за момент да се обърне. Знаеше, че мъжът ще му пръсне главата. Заплахата беше в гласа му: Готов съм да извадя револвера, така че дай да те видим какво можеш. Каубоят беше въоръжен, а всичко, с което Рики разполагаше, беше членът в ръката му, който трудно можеше да мине за револвер, даже да беше по-надарен.
Той прибра внимателно оръжието си, закопча се и вдигна ръце. Трептящият образ на тоалетната пред него беше изчезнал отново. Бурята виеше, от ухото по врата му се стичаше кръв.
- Добре, момче – продължи Уейн, - искам да свалиш колана с кобура и да го пуснеш на земята. Разбра ли?
- Да.
- Свали го бавно и спокойно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Леле, този тип не се шегуваше.
Рики разкопча колана си бавно и спокойно, както му бяха наредили, измъкна го от гайките на дънките си и го пусна на пода. Ключовете трябваше да издрънчат върху плочките, молеше се горещо да издрънчат. Къде ти. Чу се глухият удар на метал върху пясък.
- Добре, започваш да се държиш прилично. Нещо да кажеш в своя защита?
- Че съжалявам? – попита неуверено Рики.
- Съжаляваш?
- Че пикаех на улицата.
- Не смятам съжалението за достатъчно разкаяние – рече Уейн.
- Но аз наистина се разкайвам. Беше грешка.
- Писна ни странници като теб да се мотаят наоколо. Хванахме онова хлапе да сере насред кръчмата със смъкнати до глезените панталони. Какви маниери! Къде ви възпитават, кучи синове такива? На това ли ви учат в лъскавите ви училища на Изток?
- Ужасно съжалявам.
- Проклет да съм, ако не съжаляваш – рече провлачено Уейн. – Хлапето с теб ли е?
- Може и така да се каже.
- Какви са тези засукани приказки? – Той заби револвера си в гърба на Рики: на допир беше съвсем истински. – С теб ли е или не?
- Исках да кажа...
- Тук няма значение какво искаш, мистър, от мен да го знаеш. - Той запъна шумно ударника. – Защо не се обърнеш, синко, и да видим какво можеш?

*

Линди Лий обожаваше животните; обичаше озвучените с Росини научно-популярни филми на Дисни, в които показват дивите създания в естествената им среда, дават как скорпионите се чифтосват, докато танцуват по двойки и наричат гальовно всички мечета "малки разбойници". Никога не й омръзваше да гледа подобни неща. Но повече от всичко обичаше зайците.
Заекът направи няколко подскока към нея. Тя коленичи, за да го погали. Беше топъл и имаше кръгли розови очи. Той заподскача отново, този път нагоре по стълбите.
- Не мисля, че трябва да ходиш там – рече му Линди.
На върха на стълбището беше тъмно. Освен това на стената висеше табела с надпис "Само за служебни лица". Но дребосъкът беше решил на всяка цена да се качи горе и когато тръгна след него, вече имаше значителна преднина.
На площадката беше тъмно като в рог. Заекът беше изчезнал.
Вместо него там клечеше нещо друго; нещо със светещи в мрака очи.
Линди Лий се поддаваше лесно на внушения. Нямаше нужда от сложни илюзии, за да бъде примамена като момчето, тя вече си фантазираше. Беше лесна жертва.
- Здравей – каза Линди Лий, леко уплашена от присъствието пред нея. И напрегна очи в тъмнината, за да различи някаква форма или поне намек за лице. Но лице нямаше. Нещото дори не дишаше.
Линди направи крачка назад по стълбите, но то се спусна внезапно към нея, сграбчи я преди да свари да падне и й запуши набързо устата.
В нея нямаше много страст за крадене, но нещото смяташе да я използва по друг начин.
Слабичкото тяло беше едва разцъфтяло, отворите му не бяха привикнали към нашествия. То издърпа Линди по оставащите до горе стълби и я затвори за по-нататъшни проучвания.

*

- Здравей, Рики – каза жената, докато се приближаваше към него по пътеката на ред Е. Не беше Бърди. Не, Бърди не носеше такива тънки като паяжина бели рокли, нямаше подпухнали устни, нито такава прекрасна коса и очи, пълни със сладки обещания. Към него вървеше Монро, прокълнатата роза на Америка.
- Няма ли да ми кажеш здравей? – смъмри го кротко тя.
- Ъ...
- Рики. Рики. Рики. След цялото това време.
Цялото това време? Какво имаше предвид?
- Коя си ти?
Тя се усмихна лъчезарно.
- Все едно не знаеш.
- Не си Мерилин. Мерилин е мъртва.
- Никой не умира във филмите, Рики. Знаеш го не по-зле от мен. Винаги можеш да пуснеш лентата отначало...
Ето на какво му напомняше примигването на лампите – на примигването на кинолента в прожекционен апарат: образ след образ, илюзия за живот, създадена от прецизна поредица от малки смърти.
- И ние се появяваме пак, говорим и пеем безспирно. – Тя се засмя: звън на лед в стъклена чаша. – И никога не разваляме фигурата си, не остаряваме и не изкуфяваме...
- Ти не си истинска – каза Рики.
На лицето й се изписа лека досада – все едно беше казал нещо дребнаво. Но беше стигнала до края на реда и сега стоеше на няма и метър от него. От това разстояние илюзията бе все така прекрасна и съвършена.
На Рики внезапно му се прииска да я обладае, направо там, на пътеката. Голяма работа, че не е реална – и въображаемите жени стават за секс, само за брак са негодни.
- Искам те – каза той и прямотата му го изненада.
- А аз искам теб – отговори тя, като го изненада още повече. – По-точно се нуждая от теб. Много съм слаба.
- Слаба?
- Не е лесно да бъдеш център на внимание. Откриваш, че това се превръща в потребност, която постоянно нараства. Изпитваш нужда хората да те гледат. По цял ден и по цяла нощ.
- Гледам те.
- Красива ли съм?
- Не знам коя си, но си богиня.
- Твоя съм, ето коя съм.
Отговорът й беше безупречен. Тя се определяше чрез него. Аз съм твоя, създадена за теб от теб. Съвършената фантазия.
- Продължавай да ме гледаш; гледай ме вечно, Рики. Нуждая се от влюбените ти погледи. Не мога да живея без тях.
Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-реален ставаше образът й. Примигването на лампите беше спряло почти напълно, в салона се беше възцарило спокойствие.
- Искаш ли да ме докоснеш?
Мислеше, че никога няма да му предложи.
- Да.
- Добре. – Жената се усмихна подканващо и той протегна ръка към нея. Но миг преди да я докосне, тя се изплъзна грациозно от пръстите му и се затича със смях към екрана. Рики се втурна след нея. Искаше да си поиграят: така да бъде.
Мерилин беше избрала задънена улица. В дъното на салона нямаше изход и недвусмисленото й флиртуване подсказваше, че това й е добре известно. Тя се обърна и притисна гръб към стената, като разтвори леко крака.
Намираше се на два-три метра от нея, когато от нищото се изви вятър и повдигна роклята й над бедрата. Жената се засмя и притвори очи, докато вълната от коприна се надигаше, за да открие тялото й. Отдолу беше гола.
Рики посегна отново към нея и този път тя не се отдръпна. Роклята се повдигна още малко и той се втренчи като хипнотизиран в онази част от Мерилин, която никога не беше виждал – обраслото с косми хълмче, за което си мечтаеха милиони.
Там имаше кръв. Не беше много, само няколко кървави следи от пръсти по вътрешната страна на бедрата й. Колкото да загрозят леко иначе безупречния блясък на плътта й. Въпреки това той продължи да се взира: видя как срамните й устни се открехват, когато размърда бедра и осъзна, че онова влажното между тях не е мъзга, а нещо съвсем различно. После движението на мускулите й накара напъханите вътре очи да се завъртят и да го погледнат.
Щом видя израза на лицето му, тя разбра, че не ги е скрила добре, но къде би могло да скрие плодовете на труда си едно облечено в полупрозрачен плат момиче?
- Ти си го убила – промълви Рики, като продължаваше да гледа устните и очите, които надничаха между тях. Гледката беше толкова завладяваща и първична, че почти надви ужаса в корема му. Колкото и да беше перверзно, отвращението, което изпита, подхрани стратта му, не я охлади. Какво като беше убийца: тя беше легенда.
- Обичай ме – каза му тя. – Обичай ме вечно.
Рики се приближи до нея с ясното съзнание, че така подписва смъртта си. Но смъртта беше нещо относително, нали? Мерилин беше умряла физически, но живееше тук, в мозъка му или във вибрациите на въздуха, а може би и в двете, и той можеше да я има.
Прегърна я и тя го прегърна на свой ред. Целунаха се. Беше лесно. Устните й бяха по-меки, отколкото си бе представял и той я пожела до болка.
Тънките й като върбови клонки ръце се плъзнаха около кръста му и Рики попадна в лоното на лукса.
- Ти ми даваш сила – рече тя. – Продължавай да ме гледаш. Трябва да ме гледат или ще умра. Така стоят нещата с илюзиите.
Притискаше го все по-силно към себе си; ръцете й вече не му се струваха толкова слаби. Той направи опит да се размърда, да отхлаби натиска.
- Няма смисъл – изгука Мерилин в ухото му. – Ти си мой.
Рики отдръпна рязко глава, за да погледне ръцете й и откри с изумление, че това вече не са ръце – зад гърба му имаше примка от плът без китки, длани или пръсти.


_________________________________________________
* Популярен американски автор на уестърни. – Б. пр.
** Курортно градче в Южна Дакота, в което се намира гробът на легендарния Бил Хикок, прочут стрелец от времето на Дивия Запад. – Б. пр.
*** Неврологично заболяване, по-известно като хорея, което се характеризира с неволеви спазматични движения на тялото. – Б. пр.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » вт дек 04, 2012 3:50 am

Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Road Below #2 (of 4)
www.amazon.com

Kirsty Cotton, caught in the middle of a deadly family feud! The shocking story of the first time The LeMarchand Box summoned Kirsty Cotton continues!

Щракнете някой от емотиконите ИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » нед дек 23, 2012 5:55 am

Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Road Below #3 (of 4)
www.amazon.com

She tried the easy way… Kirsty Cotton wanted no part of the deadly war waged between the Wolfes & the Nethercoates, but with the surviving members of both clans seeing the Cenobite Queen as their salvation, Kirsty will have to take a side -- her own!

Щракнете някой от емотиконите ИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » нед яну 06, 2013 2:07 pm

Candyman
Прикачени файлове
candyman.jpg
candyman.jpg (475.83 KиБ) Видяна 2002 пъти
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » вт яну 08, 2013 2:55 pm

:tooth:
Прикачени файлове
you have.jpg
you have.jpg (38.19 KиБ) Видяна 1970 пъти
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » вт яну 15, 2013 1:05 am

Очаквайте:

Изображение Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Dark Watch #1
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пет яну 25, 2013 12:58 am

http://youtu.be/qpGwas7N5nQ
Трейлър на Абарат 3, който не съм виждал преди
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пет яну 25, 2013 4:43 am

Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Road Below #4 (of 4)

Ruling Hell isn't as easy as it looks... Kirsty Cotton has been thrown into the middle of a decades-long family feud, and her choices will end it once and for all. The bloody finale to Kirsty Cotton's "Year One" story!

Щракнете някой от емотиконите ИзображениеИзображение

*

Clive Barker's Hellraiser - The Road Below #1-4
Даунлоуд
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » чет фев 07, 2013 4:58 am

Изображение
Корицата на новото френско издание на The Hellbound Heart :smile:
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пет фев 08, 2013 5:46 am

Преди малко разбрах, че вчера Асоциацията на писателите на ужаси е наградила Клайв Баркър с "Брам Стокър" за цялостно творчество и изключителни постижения в жанра. :smile:
Изображение

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Клайв Баркър

Мнение от Vokial » нед фев 10, 2013 12:47 pm

Напълно заслужено!

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » ср фев 13, 2013 9:20 am

Изображение Изображение Изображение

През май започва да излиза нов комикс по сценарий на Баркър на име New Genesis. Комиксът ще има 12 броя. Повече инфо - тук.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » пет фев 22, 2013 1:39 am

Изображение Изображение Изображение
Clive Barker's Hellraiser - The Dark Watch #1
http://dailydead.com/preview-pages-from ... k-watch-1/

This February, BOOM! Studios will relaunch the HELLRAISER franchise with HELLRAISER: THE DARK WATCH, an all-new ongoing monthly series. The relaunch of this incredibly popular series will be co-written by creator Clive Barker and Brandon Seifert (WITCH DOCTOR, HELLRAISER: THE ROAD BELOW) and illustrated by newcomer Tom Garcia (HELLRAISER).

THE NEW ERA OF HELLRAISER BEGINS! As promised, Clive Barker did not only return to the Hellraiser universe, he re-imagined it! Nothing is as simple as it seems – the old ways have been destroyed and a dangerous new world lies in its wake. Where are Elliott Spencer and Kirsty Cotton? Who will rule and who will serve? Rising star Brandon Seifert joins forces with the legendary Clive Barker, with art by Tom Garcia, to begin this amazing new chapter in the history of one of horror’s greatest franchises.

Даунлоуд
или
Даунлоуд

или щракнете ИзображениеИзображениеИзображение

Напомням, че кориците на следващите три броя са на предходната страница на темата.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18978
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Клайв Баркър

Мнение от deadface » ср мар 06, 2013 3:17 am

.
Прикачени файлове
Pinhead.jpg
Pinhead.jpg (57.71 KиБ) Видяна 1990 пъти
Изображение

Отговори