Кой какво чете

[Ich_Will_]

Да си кажа и аз:
"Фермата" на Джордж Оруел - след като през 2016 година романът "Ние" на Евгений Замятин ме тресна като тухла в главата, трябваше да изчакам цяла година, преди да събера сили да прочета нещо на Джордж Оруел. Новелата вървеше изненадващо бързо и не ме натоварваше, макар да схващах замисъла ѝ. Радвам се, че избрах нея за първа среща с автора. Сега съвсем спокойно мога да пристъпвам към "1984" без да се притеснявам. Стилът на Оруел е чук, а новелата ми достави огромно удоволствие.
"Нула К" на Дон ДеЛило - много силна книга, на моменти още се присещам за някои сцени и отново преживявам прочетените през декември месец страници. Не съм очаквала от този автор да ми въздейства по този начин. Атмосферата е доволно мрачна и потискаща, а стилът и класата на ДеЛило са безспорни. След като затворих последната страница, главата ми се въртеше, не можех да заспя за известно време и не можех да осъзная на кой свят се намирам. Такова нещо не помня да ми се е случвало.
"Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски - понеже не съм чела особено положителни отзиви за този сборник, тръгнах с ниски очаквания към него, още повече, че не си падам особено по разкази. Не ме притесняваше, че бяха на повечето бяха на политическа основа. Чувството за хумор на Глуховски е на ниво и имаше доста силни попадения. Уви, някои от тях буквално ме умориха от скука и не можах да ги разбера. Може би ако ги препрочета след време, може и да ги оценя повече.
"Добър ден, тъга" на Франсоаз Саган - започнах тази книга съвсем спонтанно, без да съм я планирала и слагала в списъка ми за четене. Просто точно в този момент ми се четеше нещо кратко и неангажиращо. Книжката си свърши чудесно работата и я изгълтах за два дена. Това, което най-голямо впечатление ми направи, е стилът на авторката. Трудно ми бе да повярвам, че подобно нещо е написано от 18-годишно момиче. Впечатлена съм от начина ѝ на изрязване и това е най-големият плюс в цялата книга. Уви, самата история не можа да ме впечатли и ме остави с противоречиви чувства. Ако не беше финалът, досега да ѝ бях лепнала 2 звезди в Goodreads, но заради него се смилих над книгата. Вероятно втора среща с авторката ще има, като се надявам този път историята да ми хареса повече.
"Вечерята" на Херман Кох - бях зажадняла за роман на Херман Кох и веднага я захванах. За разлика от "Одеса Стар", тази книга ме удовлетвори напълно и нямаше нищо излишно в нея. Историята е стегната, директна и брутална, без излишно разтегляне на локуми и място за каквато и да е украса, а героите са абсолютно изтрещели, без да имат претенцията да им се съчувства или да се харесат на някого. Брутална дисекция на холандското общество с всичките му кирливи ризи, извадени на показ и всичкото това поднесено с типичното за Херман Кох хапливо и черно чувство за хумор. Точно това очаквах от автора и точно това получих. Нямам търпение да посегна и към "Вила с басейн".
"Свобода" на Джонатан Франзен - Франзен знае как да задържи вниманието ми към историята и да ме оставя емоционално изтощена след затварянето на последната страница. Въпреки всичките кусури, които ѝ намирах, отново не останах безучастна към съдбата на героите и техните истории. Поредното плътно изграждане на образи от негова страна и навлизане дълбоко в душата им, показвайки както добрите, така и лошите им страни. Признавам си обаче, че на моменти историята ми вървеше трудно и тематиката ми беше в пъти по-далечна, отколкото тази в "Чистота"', но въпреки всичко впечатленията ми за нея са повече от положителни и със сигурност ще дам шанс на "Поправките".
"Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел - въпреки неадекватното състояние, в което се намирах, не можех да не оценя класата на авторката и силата на романа. Книга, която ме грабна в самото начало и не ме пусна до самия ѝ край. Темите, които е подбрала, ми бяха много близки и това беше допълнителна наслада за сетивата ми. Сравненията на романа с "Пътят" на Кормак Маккарти не ми се понравиха особено, защото аз не съм кой знае какъв фен на втория. Истината е, че "Станция Единайсет" е с класи над него, поне за мен. Личи си, че не мога да устоя на постапокалиптичните романи. Дано преведат и други книги на авторката, много искам да ги прочета.
"Боен клуб" на Чък Паланюк - отзив съм дала в темата за автора.
"Стрелецът" на Стивън Кинг - отдавна се каня на поредицата "Тъмната кула" и най-накрая ѝ дойде времето. Четох, че първата част е била по-слаба, защото била нещо като въведение и още не е почнала същинската част. Аз пък останах много доволна. При все, че не съм фен на фентъзи жанра, тази книга ме грабна още в самото начало. Беше ми любопитно да се запозная с част от действащите лица и да проследя част от историята им. Събирам сили за "Трите карти" и не се и съмнявам, че най-доброто тепърва предстои.
"Страна на чудесата за непукисти и Краят на света" на Харуки Мураками - за пореден път чудесен Мураками, не ме разочарова за пореден път. За пръв път обаче негов роман ми потръгва трудно и се притеснявах да не би да ударя първата греда с него, но това беше бързо преодоляно след първите 50 страници. Въпреки че историята е сюрреалистична, тя е толкова красиво написана, че всеки път, щом посегнех към нея, беше истинска наслада за очите ми. Е, имаше и моменти, в които видимо се отегчавах, но те са пренебрежително малко на фона на цялото удоволствие, което изпитвах. Ще чета книгите на Мураками и занапред, то се е видяло.
Сега съм се захванала със 100 неща, но за тях някой друг път.

[PostMortem]

Джек Кенън - "Канибалът"

Повествованието се ядва, историята има интересни елементи, най-вече в началото, обаче преводът на места беше доста непрофесионален, включващ глупави грешки, които оставят леко горчив вкус.

Самото издание е доста ефтино, както е преведено в нея, така че не се очаква кой знае какво.

[Ico]

Иън Есълмонт – Завръщането на Пурпурната гвардия
Отново в света на Малазанската империя, очевидно ми е липсвал, много. Макар и разказвана от друг автор, светът е все така жив и интересен. Продължава да е изпълнен с арогантни идиоти, а препратките към култови персонажи от поредицата на Ериксън навяват спомени. За съжаление останалите книги от поредицата не са издадени още и ще се чака.
За изданието на изд. „Артлайн Студиос“, мога да кажа само браво, книгата е истинско бижу.

[WhiteNoise]

много симпатична, изчетох я наведнъж
а и последната глава доста ме развесели
екстра

[Ico]

Аз инцидентно почнах Песента на Кали – Дан Симънс. Към средата съм, доста добре. Прилично зловеща, а тепърва трябва да почва екшъна.

[tufr]

Dark Matter на Blake Crouch

[WhiteNoise]

изчетох я след като започнах сериала и много бързо я изядох.
добре пише джилиан флин, а и историята е зарибяваща
хареса ми.

тия дни четох малко Пернишки разкази от Здравка Евтимова. много са приятни.

[WhiteNoise]

45000663_2211453379128264_3070382342209011712_n.jpg (72.21 KиБ) Видяна 10038 пъти

experience Хоровиц

много добро

[Key]

„Великият бог Пан“ – Артър Макън.

[Ich_Will_]

В момента съм захванала "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен. Книгата е "само" 836 страници, смесица е между исторически роман и морски епос, а аз категорично не харесвам такива четива. Да не говорим, че се скъсаха да я хвалят къде ли не, а това на мен ми влияе и като нищо мога да се пренавия. Вече съм я преполовила и бих искала да си посипя главата с пепел, задето толкова се съмнявах в нея Книгата е едно голямо бижу за мен и не искам да свършва. Дълго време удължавах удоволствието си, но горчиво съзнавам, че това не може да продължава вечно и трябва все някога да я приключа.

[Ico]

Почнах „Хрониките на черният отряд“ – Глен Кук. Епично фентъзи, за щастие не особено мащабно. Някъде към средата на първата книга съм, не съм особено впечатлен. Ще видим по нататък.

[deadface]

Прочетох "Злостории" на Явор Цанев - много симпатичен хорър роман за деца, пък и за възрастни, запазили детето в себе си. Ако сте чели сборниците на Явор, знаете какво да очаквате - чудесен стил и интересни идеи. Тук и двете са налице, а историята, макар и не твърде страшна, е порядъчно зловеща, така че тръпките са гарантирани.

Прочетох и сборника "Кошмарни истории" на Блаватска. Очаквах хорър, но повечето истории просто имаха хорър елементи, а и акцентът като цяло беше върху мистиката, езотеричното и/или душевните терзания на главните герои. Но имаше добри разкази принципно - горе-долу половината ми харесаха, макар и по-скоро като идея, отколкото като реализация. Най-силно впечатление ми направи "Одушевената цигулка" - и подозирам, че след време ще си спомням само него. Видя ми се като някаква кръстоска между По и Лъвкрафт (макар и да не съм съвсем сигурен защо, пък и е писан преди раждането на Л.) с щипка Баркър, да речем. "Пещерата на ехото" също ме впечатли, но в по-малка степен, а имаше и още 2-3, които успяха да ми поразвихрят въображението, така че останах сравнително доволен от покупката.

А днес започнах "Прокълнатият фар Уидоус Пойнт" на Ричард и Били Чизмар.

[deadface]

Прочетох "Прокълнатият фар Уидоус Пойнт" на Ричард и Били Чизмар и "Мракът шепне" на Ричард Чизмар и Брайън Фрийман. И двете не ми харесаха особено, макар че имаха добри моменти.
В момента - "Жената от леса" на Джон Конъли.

[Darth Vader]

Доставих си удоволствието да прочета нещо от Стайнбек и Ремарк паралелно. Много ги харесвам, да не кажа обожавам и двамата.
Която и книга да хване човек, все ще е добре.
Сега вече ще се концентрирам върху един мой проект, че адски много работа ме чака. С удоволствията до тук

[Nothingness]

"Отвъд Стената на Съня" от Лъвкрафт.
Определено ще се присъединя в темата за автора, след като прочета сборника.

[Key]

Том 6 на "Кървави книги",започва супер!

[Key]

"Градът на огледалата" на Джъстин Кронин.
Бая време мина след прочитането на втората част(4 години),малко съм позабравил нещата но си ги припомням.Първите две части са сред любимите ми книги въобще!

[delphipro]

Завърших:


и започнах:

[Ico]

Периферни тела на Уилям Гибсън.
Още съм в началото, и ми е доста объркано. Иначе атмосферата и героите доста ми допадат, надявам се нататък да се поразплетат нещата

[Key]

"Други богове" на Лъвкрафт.