Кой какво чете

[Darth Vader]

М като магия на Нийл Геймън е... Чудесна. Не я пропускай.
Говоря за тази на PRO book. Ето https://www.book.store.bg/p134930/m-kat ... ejmyn.html
Има един разказ, Мостът на трола, покъртителен е.

[stanislav_vd]

Кен Гримуд, "Игра на живот".Нямаше как да не си намеря книгата, голям фен съм на темата "пътуване във времето". Бая ровене в нета падна, ама си струваше. Книгата е трепач. Фантастичното наистина е само рамка в която е ситуирана историята - а, вътре са безброй теми, въпроси, смисли... Как бихме изживели живота си, ако можехме да започнем отначало? Ще поправим ли минали "грешки" или ще тръгнем напред към непознатото и новото? Как ще живеем, ако знаем, че смъртта не е край? Как да приемем загубите, болката, смъртта? Много обичани от мен неща открих в книгата - меланхолията и любовта към 60-те от "22/11/63", времевото разминаване на две влюбени сърца от "Странният случай с Бенджамин Бътън" на Финчър, философските съждения- как да живеем живота си когато знаем какво ни очаква от "Arrival" на Вилньов....

[Ich_Will_]

"Странният случай с Бенджамин Бътън" не е ли на Франсис Скот Фитцджералд?
Аз дълго време не смеех да захвана антиутопия след като "Ние" на Евгений Замятин ми отвя главата миналата година. Време беше да се върна към този жанр. Захванах "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски. Неговата "Метро 2033" не ми вървеше и я оставих. Ако и с тази зацикля, значи това не е моят автор.

[bglushkov]

Довършвам Доктор Сън. Кинг е в блестяща форма тук, чак се чудя на критиките, които изчетох и заради които отлагах книгата. Кефи ме в пъти повече от Сиянието, която ми беше адски скучна.

[belch huggins]

"Пазачът на фара" на Камила Лекберг е голяма боза. Снощи я дочетох и ме хвана яд за изгубеното време. Фен съм и заради начина на писане, атмосферата на Фелбака и готините персонажи, които са едни и същи в книгите й. Тук крими фабулата беше боза, ама рядка. Дано "Бавачката на ангели" е по-добре, защото ще я разлюбя. Явно, когато имаш договор с издател и срокове за нов роман конфекцията е неизбежна.

[Ich_Will_]

Прочетох първата част на 1Q84 на Харуки Мураками. Това ми е първата среща с автора, отдавна му се каня. Много е зарибяващ Взех си кратка почивка и след няколко дена подхващам втората част, дано и тя е толкова добра, колкото първата.
Сега чета за пръв път книга на Чък Паланюк: Приспивна песен. Засега се оправдават първоначалните впечатления за откачена творба. Предполагам, че така ще е и до края. Ще се четат и други негови книги, то се е видяло.

[West of Hell]

В книгата, която прочетох (Андерш де ла Моте-''Играта'') някакъв хаймана намери телефон във влака (у Швеция се развива действието) и баш като във филм на Хичкок започна да получава предложения във формата на есемеси за всяване на обществен смут. Най-хубавото е, че се чете бързо, лошото е, че завършекът е такъв, че няма как да не погледна и втората част, а най-важният въпрос е:

Кога ще намеря такъв телефон с инструкции как да взривя парламента?

...............................

в издателство Сиела не работят най-безупречните редактори на планетата, факт

[WhiteNoise]

изядох Вечерята за нула време и доста ми хареса
съмнявам се във филма да са постигнали това, което Кох, но ще проверя

[Ich_Will_]

В момента съм на това:


Все повече ме зарибявате по Вечерята на Херман Кох. Чела съм две негови книги, но точно тази не е сред тях.

[West of Hell]

Чудовище в буквален и преносен смисъл, ''Вечерята'' и ''Вила с басейн'' са задължителни. Най-вече черният му хумор на тоя ме грабна+отвратителните персонажи

[Ich_Will_]

Аз захванах малко книгите на Херман Кох отзад напред(Уважаеми господин М. ми беше първата негова книга), но явно така е по-добре, щом не успях да се откажа от него. Със сигурност ще прочета Вечерята и Вила с басейн.

[delphipro]

Преди седмица започнах Архипелаг Гулаг.

[WhiteNoise]

току що приключих.
интересно как може книгата ти да не блести с никаква оригиналност,
нито откъм герои, ситуации, история,
и все пак да си направил така, че човек да посегне към нея
и да остане доволен.

то и за това се иска талант...

на мен лично ми беше приятно да я изчета, чакам си филма

[Ich_Will_]

Поемам малки порции от "Малкият приятел" на Дона Тарт. Това ми е първа среща с авторката, но вече съм запленена от книгата. Веднага се потопих в
южняшката ѝ атмосфера и не искам да излизам. В момента съм на 226 страница и ме очакват още 500 удоволствие... надявам се

[Ico]

Намотки - Роджър Зелазни в съавторство с Фред Саберхаген
Хареса ми, най-добрата фантастика която съм чел последно време. Много динамична, завладяваща от самото начало. Трябва да потърся дали няма продължение защото останаха много отворени моменти накрая.

[Key]

"Кървави книги" том 5.
Отлично начало!

[Ico]

Mortal Engines
Малко след средата съм. Не е зле, но като цяло не е нищо особено за момента. Филма изглежда да има потенциал да бъде по-добър, пък ще видим.

[West of Hell]

Джо Лансдейл-Бряг край мътни води

хич не съм впечатлен

[Ico]

Mortal Engines
Малко след средата съм. Не е зле, но като цяло не е нищо особено за момента. Филма изглежда да има потенциал да бъде по-добър, пък ще видим.

Да се самоцитирам. Лудница.
До края си беше доста зле, а самият край е голяма боза. Поне имаше един два интересни персонажа.

[deadface]

Гледам, че отдавна не съм се разписвал в темата, та ще кажа няколко думи за поне част от нещата, които съм прочел през последните месеци.

"Нощни птици" (антология) - Повечето разкази ми бяха скучни като теми и сюжет, но пък и аз си взех антологията главно заради разказа на Кинг вътре. Като изключим "Музикалната стая", който е готин, макар и да не е сред наистина добрите му неща, най-много ме впечатлиха (поне по спомен) разказите на Робърт Олън Бътлър, Джо Р. Лансдейл, Крейг Фъргъсън и Лорънс Блок.

"Алекс" от Пиер Льометр - "Една млада жена е брутално отвлечена, затворена в дървена клетка и оставена на милостта на настървени плъхове." Симпатичен психотрилър с неочаквани обрати от непознат за мен френски автор. Интересното в случая е, че най-неочакваният обрат е горе-долу по средата на книгата, а не на финала. И не е съвсем неочакван, но ми хареса. За сметка на това не ми харесаха образът на детектива (който е оригинален, но не е развит достатъчно и някак си не ми беше достатъчно убедителен), както и чисто криминалната част на сюжета. Стилът на автора ме остави със смесени впечатления, но сцените с клетката в частност бяха добре описани, държаха в напрежение и на практика бяха основното нещо, заради което ми допадна книгата. Е, имаше и няколко доволно кървави убийства

"Реката на мъртвите" от Франк де Лорка / "Безименният убиец" от А. Ф. Морланд - Тънка книжка, която включва две свръхестествени новели, които са отчасти криминале, отчасти фантастичен хорър. И в двете новели иде реч за черни магии и демони, и двете са написани малко нескопосано, което ме навежда на мисълта, че авторът е един и същ и може би дори е българин, използващ различни псевдоними. Стилът е доста сух и на моменти напомня на филмов сценарий, на персонажите им липсва дълбочина, акцентът пада върху действието. Първата новела в общи линии става (ако си затворим очите за всички недостатъци), но втората (която прилича на кръстоска между слашър с фентъзи елементи и изсмукан от пръстите епизод на Supernatural) ми се видя твърде бутафорна като сюжет и не успях изобщо да се вживея в историята. Въпреки това ще е пресилено да кажа, че останах недоволен от книгата - историите, макар и неубедителни, са любопитни и донякъде забавни, освен това се четат бързо и лесно.

"Човекът сянка" от Коуди Макфейдън - още един криминален психотрилър, който ме остави със смесени чувства. Не успя да ме впечатли като стил и сюжет, но беше порядъчно мрачен и кървав, така че сигурно ще прочета и останалите книги от поредицата.

"Симфония на мъртвите" от Сибин Майналовски - В сборника са включени голяма част от най-яките разкази на Сибин, така че, ако обичате хорър, вероятно ще останете доволни. Аз останах.

"Грешка" от Марек Шинделка -

Крищоф е контрабандист на цветя. Когато приема последната си поръчка, отначало всичко изглежда лесно. Трябва да пренесе от Япония до Европа едно-единствено растение - последния жив екземпляр на отдавна изчезнал според специалистите паразитен вид. Първоначалният план обаче се обърква. Някой ликвидира хората, които трябва да получат цветето от Кришоф. Така той остава сам с най-ценното растение, което някога е срещал, и колкото повече разбира за него, толкова повече нараства страхът му.
Постепенно започва да предполага, че в ръцете му се е оказало нещо, което определено е трябвало да остане недокоснато. Но дори насън не може да допусне какви сили е задействал с кражбата си. Някой е по следите му от Токио до наводнена Прага. Някой го дебне зад гърба му - сянка, отнемаща животи.
"Грешка" от носителя на най-престижните чешки литературни награди Марек Шинделка е изумителен роман, неподчиняващ се на елементарна интерпретация и каквото и да е жанрово определение. Историята ни води не само в засегнати от инвазията на отровното растение гигантска амброзия райони, в засегнатата от голямото наводнение Прага, но и в забравените кътчета на детството, в девствени гори и салони на летища, между прекупвачи на критично застрашени растителни видове.

Експериментален постмодерен роман (едновременно свръхествен хорър и криминале, а същевременно нещо извън жанровата литература), в който прозата на моменти преминава в поема. Малко хаотичен ми се стори, сякаш авторът не е бил съвсем сигурен що за книга се опитва да напише, историята се луташе в различни посоки, в резултат на което нито хорърът, нито криминалната част бяха достатъчно добре развити, но за сметка на това пък имаше любопитни идеи и то поднесени с интересен стил. За съжаление преводът е тромав и убива донякъде удоволствието от иначе оригиналния стил.