Гледам, че отдавна не съм се разписвал в темата, та ще кажа няколко думи за поне част от нещата, които съм прочел през последните месеци.
"Нощни птици" (антология) - Повечето разкази ми бяха скучни като теми и сюжет, но пък и аз си взех антологията главно заради разказа на Кинг вътре. Като изключим "Музикалната стая", който е готин, макар и да не е сред наистина добрите му неща, най-много ме впечатлиха (поне по спомен) разказите на Робърт Олън Бътлър, Джо Р. Лансдейл, Крейг Фъргъсън и Лорънс Блок.
"Алекс" от Пиер Льометр - "Една млада жена е брутално отвлечена, затворена в дървена клетка и оставена на милостта на настървени плъхове." Симпатичен психотрилър с неочаквани обрати от непознат за мен френски автор. Интересното в случая е, че най-неочакваният обрат е горе-долу по средата на книгата, а не на финала. И не е съвсем неочакван, но ми хареса. За сметка на това не ми харесаха образът на детектива (който е оригинален, но не е развит достатъчно и някак си не ми беше достатъчно убедителен), както и чисто криминалната част на сюжета. Стилът на автора ме остави със смесени впечатления, но сцените с клетката в частност бяха добре описани, държаха в напрежение и на практика бяха основното нещо, заради което ми допадна книгата. Е, имаше и няколко доволно кървави убийства
"Реката на мъртвите" от Франк де Лорка / "Безименният убиец" от А. Ф. Морланд - Тънка книжка, която включва две свръхестествени новели, които са отчасти криминале, отчасти фантастичен хорър. И в двете новели иде реч за черни магии и демони, и двете са написани малко нескопосано, което ме навежда на мисълта, че авторът е един и същ и може би дори е българин, използващ различни псевдоними. Стилът е доста сух и на моменти напомня на филмов сценарий, на персонажите им липсва дълбочина, акцентът пада върху действието. Първата новела в общи линии става (ако си затворим очите за всички недостатъци), но втората (която прилича на кръстоска между слашър с фентъзи елементи и изсмукан от пръстите епизод на Supernatural) ми се видя твърде бутафорна като сюжет и не успях изобщо да се вживея в историята. Въпреки това ще е пресилено да кажа, че останах недоволен от книгата - историите, макар и неубедителни, са любопитни и донякъде забавни, освен това се четат бързо и лесно.
"Човекът сянка" от Коуди Макфейдън - още един криминален психотрилър, който ме остави със смесени чувства. Не успя да ме впечатли като стил и сюжет, но беше порядъчно мрачен и кървав, така че сигурно ще прочета и останалите книги от поредицата.
"Симфония на мъртвите" от Сибин Майналовски - В сборника са включени голяма част от най-яките разкази на Сибин, така че, ако обичате хорър, вероятно ще останете доволни. Аз останах.
"Грешка" от Марек Шинделка -
Крищоф е контрабандист на цветя. Когато приема последната си поръчка, отначало всичко изглежда лесно. Трябва да пренесе от Япония до Европа едно-единствено растение - последния жив екземпляр на отдавна изчезнал според специалистите паразитен вид. Първоначалният план обаче се обърква. Някой ликвидира хората, които трябва да получат цветето от Кришоф. Така той остава сам с най-ценното растение, което някога е срещал, и колкото повече разбира за него, толкова повече нараства страхът му.
Постепенно започва да предполага, че в ръцете му се е оказало нещо, което определено е трябвало да остане недокоснато. Но дори насън не може да допусне какви сили е задействал с кражбата си. Някой е по следите му от Токио до наводнена Прага. Някой го дебне зад гърба му - сянка, отнемаща животи.
"Грешка" от носителя на най-престижните чешки литературни награди Марек Шинделка е изумителен роман, неподчиняващ се на елементарна интерпретация и каквото и да е жанрово определение. Историята ни води не само в засегнати от инвазията на отровното растение гигантска амброзия райони, в засегнатата от голямото наводнение Прага, но и в забравените кътчета на детството, в девствени гори и салони на летища, между прекупвачи на критично застрашени растителни видове.
Експериментален постмодерен роман (едновременно свръхествен хорър и криминале, а същевременно нещо извън жанровата литература), в който прозата на моменти преминава в поема. Малко хаотичен ми се стори, сякаш авторът не е бил съвсем сигурен що за книга се опитва да напише, историята се луташе в различни посоки, в резултат на което нито хорърът, нито криминалната част бяха достатъчно добре развити, но за сметка на това пък имаше любопитни идеи и то поднесени с интересен стил. За съжаление преводът е тромав и убива донякъде удоволствието от иначе оригиналния стил.